Технологията е компютърът, софтуерът е техника - понеже *технически се прави по принцип аналогията, например различните компютърни приложения, пък технологична е самата дигитална среда*; т. е. компютърът е техника апаратно и е техно-логия устройствено. И ето защо дигиталната комуникация изисква тактова синхронизация - компютърните апарати се съ-общават в дигитална среда. Че технологията в случая се заключава, щото да се измисли производствено компютър, който ще може да се направлява софтуерно - технология съответно се заключава не да се съчини софтуер, а програмен език: та в софтуер се заключава техническо решение. Това икономически означава, че технология е know-how-то за бизнес и че инвестиционният план би бил просто паричното осигуряване за бизнеса (investire, лат. = "обличам"). Ала не е инвестиране да ти плащат за софтуер - а "пито-платено" ("на парче"), въпреки имитацията за приемственост: все едно да се поемат срещу процент разходите за тамошна доставка (както схващат някои маркетинга); коджаинвесткафалиите, демонстриращи харчлък вместо интересувайки се от печалба, си мислят как периодично ще се сдобиваш (в т. А) с количества, които (в т. Б) ще се изтъргуват, отхвърлят как най-напред иде реч за стартов процес, който (срещу процент) изисква финансиране, съпровод, тактова синхронизация. Нека окуражително им се обясни: "Ние не сме шушумиги, ние сме Херкулес - гол-голеничък обаче."
----------* 1/x → sinc(x); x, пространството.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
