(урок за моята философска приятелка Сърничката)
Ами борсата е пазарното единство на рентабилност, труд и печалба.
1. Старата пазарна икономика. Че бюджетната рентабилност изобщо се обгрижва от трудовата ликвидност, а цялостната борсова печалба - от инвестиционната ликвидност. Сиреч банкирането се състои поддържайки влогови лихви, що са колкото по-високи, толкова по-интензифициращи: та капиталовите разходи, бидейки залог, се отразяват, ето, в реактивен капитал; току затваря се в своя собствена сфера икономиката, зачева се икономическият залог.
2. Новата пазарна икономика. Че борсата се банкира с разплащателна ликвидност - и ето как залогът е контекстуален, родил се е, икономическият залог е видял бял свят: че против акривия икономиката импрегнира икономията.
Пък преходът между старата пазарна икономика и новата пазарна икономика е технологичен; попада се в новата пазарна икономика борсово сега пак и пак, нежели ако през прехода на теб и цялата ти "рода" им е паднало.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
