15 ноември 2026 г.

Абсолютната дуалност

"Напред! Науката е слънце, което във душите грей!"

Как ли с очерняне, което не може да се освети, се очерня науката?
Какво е истинското светотатство? Какво е същинското поглъщане?
Тоест същинското излъчване. Така, както абсолютното черно тяло излъчва.*
Ето как щото скорост "c" на разпространение се обезразмерява, "v/c":

r √[(1 - v/c) (1 + v/c)] = r0 > 0; v < c > 0 **:
(1) 2πfΔ√(εμ) = √{[1 - (r0/r)] [1 + (r0/r)]} 
⇔ 2πfΔ = √{[1 - (r0/r)] [1 + (r0/r)]} / √(εμ);
(2) √{[1 - (r0/r)] [1 + (r0/r)]} ⇒ |1 ← | → 1|;
(3) |1 ← | → 1| / √(εμ) = δ(t)^ ⇒ |-1 ↔ +1| = 2;
(4) 2πfΔ√(εμ) ⇒ Δ = |-1 ↔ +1| = 2:
[1 / 4π√(εμ)] √{[1 - δ(t)] [1 + δ(t)]} = f ***.

Извод: понеже "хлъзгавостта", нарастващата скорост на преместване,
си съответства с "мъглявостта", нарастващата честота на трептене:
та "халюциногенността", задълбочаващият се мащаб на пространство-време,
си съответства с  
все по-плитката величина на (електромагнитна) проницаемост,
да, все по-интензивно "осветяване" вместо осветляване.

----------

^ Делта-функцията на Дирак във времето "t";
та δ(t) = c / √[(1 - t) (1 + t)]³, 
разпределеното по разрези  
на времевата стереометрична форма
пространство.

* B[T, √(εμ)] = Ξ (kT)³ γ, където:
h, Квантовата константа на Планк;
χ = h (1 / 4π) δ(t) √{[1 - δ(t)] [1 + δ(t)]} (1 / kT),
температурното "kT" контраточково насочване къмто периферията;
[1 / (e^χ - 1)], уравновесяване спрямо центъра;
Ξ = [1 / (e^χ - 1)] χ³, излъчвателно-поглъщателната стереометрия;
(kT)³, температурната плътност (стереометрично);
γ = 2 [(1/h) √(εμ)]², противонасрещната температурна проницаемост
(електро-"ε"-магнитната-"μ" "√(εμ)" проницаемост на тяло 
води до лъчисто-температурна проницаемост на същото тяло). 

** Преобразованието на Лоренц:
абсолютната отправна система
на Лоренцовото преобразование
се намира при периферия на "r0" разпространение,
задълбочава "√[(1 - v/c) (1 + v/c)]" се мащабът  
на пространство-време
през нарастваща скорост "v" на преместване "r".

*** Контрапреобразованието на Лоренц:
абсолютната отправна система
на Контра-Лоренцовото преобразование
се намира при център на разпространение,
задълбочава "√{[1 - δ(t)] [1 + δ(t)]}" се величината  
на електро-"ε"-магнитна-"μ" "√(εμ) = 1/c" проницаемост
през намаляваща честота "f = v / 2πΔ" на трептене. 

----------

P.S. Нито са собствени, нито са правила, че:
I) при асинхронния двигател има "хлъзгане", това не е метафора;
II) щом е логика, е скокова;
III) твърдение без доказателство е 
тъкмо фундаменталният постулат на Айнщайн, всеотносителността;
и няма в текста твърдения, а съждения;
IV) смисъл чрез формули се разкрива, 
не може във формули да се влага смисъл.

Съждения не може да са собствени - собствени са твърденията.
Няма логика на текста, логиката е една.
Основания не може да са "мои".
Дуалност принцип не търпи - принцип търпи дуалното описание.
Абсолюът единно в дуалност не е относителен, а съотносителен.

Реализацията формално е Контрапреобразованието на Лоренц, 
пък реализацията съдържателно е температурата.
Тяхната връзка е B[T, √(εμ)], топлинното преображение на спинора.
Ами това е моето мракобесие:
че при Планк (виж Уравнението на Планк, няма да го извеждам) 
температурата е форма, 
спектърът е съдържание,
автоморфизмът е телесен, формален; 
а тук електромагнитната проницаемост е форма, 
температурата е съдържание, 
автоморфизмът е душевен, съдържателен.
Яркостта "B" тук е резултат, пък при Планк - подсветка.
Отсъства тук спектър.
Светлинната интерференция или е вълнова (Планк), 
или е осветЛяване (тук).