(1) f(t) ↔ ∫-∞tf(t)dt = Φ(t) ↔ {Φ1 = limt1→∞Φ[t1(t)] & Φ2
= limt2→0Φ[t2(t)]}.
(2) ∫Φ2Φ1t(Φ)dΦ = T → f(T), интегритет.
(1) Душата (t*) желае да осигуриш за тялото (Φ) си условия,
ами стремежът към свое щастие е под условие -
та душата ми е чието тяло е моето,
моята материя се оглежда в духа:
практико-теоретически повод (Φ1)
& теоретически повод (Φ2).
(2) Душата (f) иска да и осигуряваш условия,
ами да се преследва свое щастие е безусловно -
та тялото ми (T) е чиято душа е моята,
моят дух се оглежда в материята.
----------
* f(t), кон-струиране с трансцендентална аперцепция,
(2) ∫Φ2Φ1t(Φ)dΦ = T → f(T), интегритет.
(1) Душата (t*) желае да осигуриш за тялото (Φ) си условия,
ами стремежът към свое щастие е под условие -
та душата ми е чието тяло е моето,
моята материя се оглежда в духа:
практико-теоретически повод (Φ1)
& теоретически повод (Φ2).
(2) Душата (f) иска да и осигуряваш условия,
ами да се преследва свое щастие е безусловно -
та тялото ми (T) е чиято душа е моята,
моят дух се оглежда в материята.
----------
* f(t), кон-струиране с трансцендентална аперцепция,
пък тя току залязва.
За душата. - Стигнах до извода: няма да ползвам огледало.
За душата. - Стигнах до извода: няма да ползвам огледало.
Не мисля, че трябва да бъде общ проблем, дето не изпълнявам
правилно упражненията. Щом с това не се контузвам или щом пряко с това не
нанасям щети. Та самата тренировка се оказва единственото, което понастоящем може да бъде само мой
проблем - като се вслушвам в съвети и т.н. Това не е проблем на огледалото, при
положение че не влагам в друго душа малко или много.
Т.е. душата не търпи огледало.
