1. Плътността е уместна вътрешно и е навременна външно.
2. Ами колкото по-плътен се намира векторът,
толкова векторът е по-скаларен.
3. Зарядът е всепосочният скалар.
4. Та заряд се определя чрез плътност,
т.е. уместно, ± → излишък: +, -.
----------
1. Напрегнатостта е уместна външно и е навременна вътрешно.
2. Ами колкото по-напрегнат се намира скаларът,
толкова скаларът е по-векторен.
3. Тензорът е всепосочният вектор.
4. Та тензор се определя чрез напрегнатост,
т.е. навременно, 0 → излишък: > 0.
----------
1. Плътност / Напрегнатост = Проницаемост.
2. Инвариантът е точка на разпространение,
нежели на преместване.
3. Бързината на разпространение
не зависи от гъстотата на разпространение,
но че бързината на преместване
зависи от гъстотата на преместване.
4. Бързината на преместване < Бързината на разпространение.
Точка във външно време се премества
по радиус на разпространяващо се по сферичен фронт поле,
т.е. разпространението спрямо преместването е във вътрешно време.
Че tc→
- tv→ = t' (c - v)→; 0 ≤ v
< c; v→ ┴ (c - v)→:
v, скоростта на
преместване;
c, бързината
на разпространение;
t, външното
време;
t', вътрешното
време.
t' = t √[(c + v) / (c - v)]:
v = 0 → t' = t, външната отправна система се застопорява, излишък;
lim v→c t' = ∞, вътрешната отправна система се застопорява, инвариант.
Айнщайн (Нютон → Имануел Кант).
----------
! Пък излишъкът като инвариант, ψ = ± sinc[(ω/2)(x/1 - t)],
Дирак (Даламбер → Франц Брентано):
(x/1* - t), магнитозаряд [(t = const > 0)- ⊻ (x = const > 0)+];
(ω/2), спинотензор [ω/2 > 0 → +, -].
----------
* c = 1.
