Аналитичното
съждение апостериори:
че
Нютон постулира гравитацията ефирно, т.е. за дивергентна;
и
че Айнщайн (Кант) извежда гравитацията първично за тензорна,
понеже
свободата априори е трансцендентална,
без
обаче да е антропологична.
Синтетичното съждение апостериори:
че
Даламбер постулира точката ефирно, т.е. за вписана;
и
че Дирак (Брентано) извежда точката първично за спинорна.
И ето че гравитацията е около точково
условие,
понеже
синтетичното априорно съждение не гравитира.
Т.е. Дирак формулира аналитичното
априорно съждение,
трансценденталната аперцепция,
ψ(x, t) = e ± j (ω/2) (t - x/c) *:
x, пространство; t, време;
c, бързина на разпространение;
ω, ъглова скорост;
j² = -1 ≡ "в
имагинерен план" **.
! Помен, [ψ(0, t) & ψ(x, 0)] → точка,
ψ0(x, t) = ± {[e + j (ω/2) (t - x/1)
- e - j (ω/2) (t - x/1)] / [2j]} / [(ω/2) (t - x/1)],
ψ0(x, t) = ± sinc[(ω/2)(x - t)]; ω > 0:
±, спин 1/2 ^; [(t = const > 0)- ⊻ (x = const > 0)+], заряд ^^.
Истината априори е свръхчовешка, без обаче
да е антропологична.
Т.е. свободата първично е
трансцендентна.
----------
* ψ(0, t) = e ±
j (ω/2) t, корпускулярен помен | ψ(x, 0) = e ± j (ω/2) (- x/c), вълнов помен.
** dejφ/dφ
= jejφ → движението в имагинерен план е скоростта на
движението.
Иде реч за фазор.
