Материята, която разбирам

Философът е Franz Brentano.

Einstein, който тръгва от Движеща се материя (както тръгва и Kant),

{момент от място} mc = hν / c {място от момент}:
           m, маса; c, бързина на преместване;
           ν, монотонно трептене; h, Константата на Planck.
c = const (бързината на разпространение) → m(ν) = hν / c²,
           аналитично съждение апостериори,
           че по себе си то не притежава острота,
           острота притежава "хвърлеят на движението",
           пък дейността съответно е постконструиране.
Ала острота притежава и синтетичното апостериорно съждение,
пък дейността съответно е постструктуриране.
Та през 1746-та d'Alembert (доста преди Kant),
тръгвайки от Отсъждаща се материя, -
ами ще изнамери Уравнението на струната,
т.е. ще формулира как с ускорително място
съвпада ускорителен момент,
           d²ψ/dt² = d²ψ/d(x/c)²:
                       ψ, вълнов функтор;
                       x, струна; t, време;
                       c, бързина на разпространение
                           на функция по струната.
Dirac, през 1927-ма,
абстрахира векторно струната
и конкретизира единично функцията:  
d²δ/dt² - c² d²δ/dx² = 0; δ(±t) = lim _Ω→∞ Ω sinc(Ωt):
           (d/dt - c d/dx) (d/dt + c d/dx) δ = 0;
           u = (d/dt + c d/dx) δ ↔ du/dt - c du/dx = 0;
           du/dx = du/d(ct) → u = (d/dt + c d/dx) δ[x(t) + ct];
           δ[x(t) + ct] = δ(±t) → Ω sinc(Ωt).
Резултатът: 1 → Ω sinc(Ωt) = ∫₀^Ωcos(ωt)dω,
единицата като вълнова функция,
че и ето го синтетичното съждение апостериори,
понеже априорният синтез е неопределен,
т.е. понеже в априорния синтез
ускорителното място
се изпреварва от
ускорителния момент.
P.S. Квантовата теория.
Защото гравитацията не е взаимодействие:
           апостериорните аналитични съждения -
           тях не ги поражда взаимодействие.
Но как ли се поражда от взаимодействие? Тръгва се с...
Maxwell, вълновата теория.
Че полево плътностна дивергенция q = dD^→/d[- r^→(D^→)];
           D^→, полева плътност; r^→, разстояние.
Плюс полево плътностна индукция B → B, предавателно, а без импулс.
Т.е. че посредством grad, градиент ↔ rot, ротация:
           µ grad q = rot B^→(r) ↔ µ, индуктивна проницаемост;  
           ε rot B^→(r) = - grad q ↔ ε, дивергентна проницаемост.
Пък вълново разпространение сферично с бързина 1/√(εµ):
           q → B → q → B → ... ; отключване с всепосочен градиент.
Понеже полева напрегнатост:
           дивергентна, (dD₁dD₂)/dr² = q = dD^→/d[- r^→(D^→)]; D ≡ D₁ = D₂ ≡ D;
           индуктивна, µ grad q₁ = rot B^→(r) = - (1/ε) grad q₂; q ≡ q₁ = q₂ ≡ q.
Полева напрегнатост се отвежда при вълнова функция:
           синтетични съждения априори.
Klein-Gordon, d²ψ/dt² - d²ψ/d(x/c)² = - ω²ψ:
           Ψ, вълнова функция; t, време; x, пространство;
           c, бързина на разпространение; ω, бързина на осцилиране.
           ω²ψ, вълнов тласък ωψ в себе си, спрямо който ускорителното място
           d²ψ/d(x/c)² се изпреварва от ускорителния момент d²ψ/dt².
Heisenberg, синтетичните априорни съждения са неопределени:
           квантовата механика.
Пространственото разпределение, т.е. че в момент място до място:
           {[α, точка] & [A =  -|+ j dψ/d(x/c), гъстота напред и назад]} ↔ αA, преход.
Времевото разпределение, т.е. че в място момент след момент:
           {[β, точка] & [B = +|+ j dψ/dt, гъстота напред]} ↔ βB, преход.
Вълновото разпределение:           
           {[1, амплитуда] & [F = +|+ ωψ, вълнов тласък напред]} ↔ 1F, придвижване.
j² = -1 → с отпред "j" се бележи имагинерна - нежели реална - величина.
           A² + B² {A _┴ B} = F² = (αA + βB)² = α²A² + β²B² + AB (αβ + βα) →
           → F = αA + βB; α² = β² = 1 & αβ = - βα:
 
                            | 0  1 |            | 1   0 |      
                      α = |        | & β = |          |.                                                  
                            | 1  0 |            | 0  -1 |      
                      
                      | dψ₁/d(x/c) - dψ₂/dt =   jωψ₂ |
                      |                                               | → ψ_1,2 = e ^{± j (ω/2) (t - x/c)}.
                      | dψ₂/d(x/c) - dψ₁/dt = - jωψ₁ |
 
Dirac, ψ = e ^{± j (ω/2) (t - x/c)}, спинор → e ^{+ j (ω/2) (t - x/c)} e ^{- j (ω/2) (t - x/c)} = 1,
           вътре в единицата: перцепция отвъд.
Освен че ω = 0 ↔ ψ = 1, синтетичното съждение апостериори.
Та съждителната острота е интегрална, ∫₀^Ωcos(ωt)dω = Ω sinc(Ωt):
           {ω = 0 ↔ ψ = 1} | d²δ/dt² - c² d²δ/dx² = 0;
                                         δ(±t) = lim _Ω→∞ Ω sinc(Ωt).
           (d/dt - c d/dx) (d/dt + c d/dx) δ = 0;
           u = (d/dt + c d/dx) δ ↔ du/dt - c du/dx = 0;
           du/dx = du/d(ct) → u = (d/dt + c d/dx) δ[x(t) + ct];
           δ[x(t) + ct] = δ(±t) → Ω sinc(Ωt).