"Ами сама единицата структурно е - какво ли? - постулат (вътрешна структура),
пък тъкмо езичният недостиг е КОЕТО се говори, фактът,
а и че Schrödinger, и понеже АНАЛИТИЧНОТО СЪЖДЕНИЕ (Nietzsche) *"
(1^) или
"единицата структурно е - какво ли? - единицата (външна структура),
пък тъкмо езичният излишък е КОЕТО се говори, фактът,
а и че Einstein (Newton → Immanuel Kant,
и понеже аналитично съждение a posteriori) **".
(2^) Т.е. единицата структурно я - какво ли? - няма,
пък тъкмо езикът е КОЕТО се говори, фактът,
а и че Klein–Gordon ("Ding an sich" според Immanuel Kant) *.
↓ Синтетично съждение a priori (казва го Immanuel Kant).
(3^) Т.е. единицата структурно е - какво ли? - единицата структурно,
пък тъкмо езичната потенция е КОЕТО се говори, фактът,
а и че Heisenberg (неопределеността, че Schrödinger без постулат) *.
(4^) Т.е. "единицата про-из-хожда структурно,
пък тъкмо езичната импотенция е КОЕТО се говори, фактът,
а и че Dirac (d'Alembert → Franz Brentano,
и понеже ЧРЕЗ синтетично съждение a posteriori)" -
КАК ли щото аналитичното съждение a priori
(което именно пък е трансценденталната аперцепция,
очакващата своето "как") *?
----------
* Квантовата теория.
** Класическата теория.
^ Класовете по Schopenhauer.
----------
Изискване логически: та Schrödinger бива преодолян,
доколкото го конкретизира - нежели измества - Класическата теория.
Изискване етически: като и не може аналитиката да се обоснове с абсолют,
без щото абсолютът да е приютяващ.
Изискване естетически: пък с Класическата теория ПРЕДВИД Schrödinger
се ФОКУСИРА трансцендентална аперцепция (Immanuel Kant),
човек се застопорява в Heisenberg.
Kierkegaard: като или разговаряш в Класическата теория,
но при това си правиш сметката отвъд.
