"Cesare Borgia als Papst" (Nietzsche, "Der Antichrist", 61); човешкият род не търпи безбожие, та рефлексията съответно между трансцендентално и трансцендентно капсулира изначално в иманенция иманентното или в екзистенция екзистенциалното: като щото извънродово ти, осъществявайки прехода от иманентно къмто екзистенциално, си непосредствено в далавера предвид демагогията, че "Arbeit macht frei"; или, осъществявайки прехода от екзистенциално къмто иманентно, си в състояние, че "свободата може да работи"; или пък, свидетелствайки едно неизживяно Възраждане, си, както сега аз, просто в някакво положение на погнуса от далаверата. 27 авг.' 2022, Шумен
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
