Анализаторът днес у нас си живурка, бидейки част или частичка от далаверата; и най-много да се абстрахира. Би могло ролята "анализатор" да се припише на едно току входно-изходно устройство, някой, който си изпява урока. Пък аз, аналитикът, - аз си живуркам тук вън, бидейки потопен в далаверата. Но той нито е ловец да постъпва с "мечка страх, мен не страх", нито е като мен философ да се вживява, че "който се страхува от мечки, не ходи в гората". Моят именно проблем е как от философстващ да стана в протежение ловец, как да превръщам в поведение вживяването си, т. е. как с анализ да ловя риба, вместо просто да истерясвам от анализ, ядейки риба. А той проблем в това отношение няма; което не означава, че той няма проблеми от всякакво естество... Та действеният анализ, макар и понеже тъкмо действен, - ами не може да се води по лидер, води се по харизма, чийто парад лидерът командва. Аналитикът не е изпълнител! Моята цел, да, цел, е да правя анализ, философстването е целеполагащото у мен. И няма как да ми се отвори в тази предсмъртна бездна парашутът, без някой "горски" да ме потупа по рамото.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
