Плувай, плувай, не е риба
"вътрешна сетивност" -> "нещо мърда"
"мислещо себе си мислене" -> "нещо има"
----------
Кант
Душевността е суб-ективната страна на раз-съдъка (да, вътрешна сетивност)
и об-ективната страна на раз-ума (да, мислещо себе си мислене).
Та телесността е суб-ективната страна на раз-ума
и об-ективната страна на раз-съдка.
Пък духът е че душата ми е чието тяло е моето:
и ето я духовността, човек е суб-ект на свободата
(далавера + евдемон).
----------
Шопенхауер
Телесността е субектът на разсъдъка (да, че "нещо мърда")
и обектът на разума (да, че "нещо има").
Та душевността е суб-ектът на разума
и об-ектът на разсъдъка.
Пък духът е че тялото ми е чиято душа е моята:
и ето я духовността, човек е суб-ект на съпричастието
----------
Шопенхауер
Телесността е субектът на разсъдъка (да, че "нещо мърда")
и обектът на разума (да, че "нещо има").
Та душевността е суб-ектът на разума
и об-ектът на разсъдъка.
Пък духът е че тялото ми е чиято душа е моята:
и ето я духовността, човек е суб-ект на съпричастието
