Как ли стоят нещата? Съзнавам се. Себесъзнание. Представата. Светоусещане (интуиция). Точката на нищета в полето на импресията. Самосъжалявам се... И един рисунък; фантазен рисунък, напоен с обаянието на обикновена златка. Но едва когато импресията придойде да запълни нищетата, се оформя насрещу ми образ. Да, към който вече, вече ме обвързват екзистенциали, т. е. настроение, мисли, чувства и т. н. Възприятие. Защото съм придобил съдържание... Та екзистенциалите всъщност са впечатлението: впечатлението за възприятие. А основният екзистенциал е страхът от смъртта. Смъртта е поменът. Спомени, спомени... Тленност. Ето че когато страхът от смъртта заговори, възприятието изпада в експресия: гладът, що се засища в точката на нищета. Дух: тялото ми е чиято душа е моята, дяволи ни взели! Пък който иска от божествена перспектива признанието ми... Ти, както и аз, не си "в светлината на Господ" - ти, както и аз, си в сянката на Lzzy. Себеирония, нежели далавера. "For the heart is a soldier that never loses its way" (Lzzy Hale, "Raise Your Horns").
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
