From the bottom to the bottle, казват. Казват, че финансите са стожерът, видиш ли, на световната култура - световната цивилизация, казват, е прахът от световната култура. Едните дишат космическия - мир на праха им - прах: другите дишаме прахта им. Световната култура е голямата работа между почвата и небето. Финансите, казвам аз, - те, макар не твърде, са нещо тривиално, мрежата на световната цивилизация, разтегливата до безкрайност чанта на световната цивилизация, пазарска чанта. "Колко градуса е тая ракия?" Кръчмарският подход: че търсиш в ракията градуса преди всичко. "Но каква е концентрацията на етанол в тази ракия?" Че би могъл да търсиш в ракията нещо друго - да, тъкмо защото, нежели да е гориво, е ракия, нито дори е космическо гориво, - та би могъл да търсиш в ракията "другото", архесвета, свят, що една пранапитка може from the bottom of the bottle да предостави; ето я несамоцелната тоталност на технологичния подход... Подобен патос е обзел Ray Kroc. Моят брат пише как "we don't produce a fuel; ours is touch, feel, flavor, taste, power. Our clients don't apprehend themselves as fireboxes - but are humans, yes, with intelligence, emotions, sensitivity... They are energetic by presumption, they don't need blank calories, but flying balloon through spots, views, landscapes..."
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
