- Американецът: "Аз съм супермегавиртуоз на електрическа китара, но как да се пласирам по що-годе известна група?" Българинът: "Аз съм малък гений по музикална теория и практика, но как да си инвестирам домашно студио и си купя хубави китари?" На никого, щом си изкушен да бъдеш китарист, нежели просто да мечтаеш, не хрумва там, че е нужен отговор как да си набавиш домашно студио и хубави китари. Ами хващаш се на временна работа в кварталния магазин... Никому тук, освен снобски, не хрумва, че е нужно "showing-up". Който се уредил да свири при Лили Иванова, или при Пайнера, или при Графа, или при Митко Кърнев и прoчее - уредил се е. Предполага се там, че, търсейки, ти вече произвеждаш - и че търсиш пазар. Не проумяват как от'дето никой, да, заради далаверата, не произвежда... Та как за пред него би могло и тук, и сега да има пазар. Пазар, откъдето самият пазар, самото производство е далавера. Разплащане вместо финансиране. Една захлупена работа... Дълго размишлявах какво Рей Крок е имал предвид, като все повтарял "Макдоналдс е Америка". Зная какво. Самата Америка, начинът на труд на американците току му е инвеститорът, продуцентът, гарантът срещу финансов риск, гърбът. И че единственият финансов риск да се закупува земя - мигар пазарът на коя да е верига заведения не принадлежи към мястото, вместо просто на марката! - е глобалната национализация: дойдат комунягите най-подир и вземат земята.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
