Затворили сме се, та се справяме. Отсъства икономическа динамика, защото произвеждаме за себе си, вместо за дявола. Не сме се изолирали. Пък докат' други съпоставят жизнь и life, ние, що тук сме на власт, се впечатляваме там от икономическата динамика - да, външно, да, от съотношението богат-беден. Принципното. Че уж опустошени са от икономическата динамика досегашните ни партньори. Ала ние - ние имитираме безвластие. Затворили сме се. Средствата за производство се окажат току безстопанствени. Разпределяме ги на хартия равноделно между всички. Нямат си идея що с тях ще струват. Влагаме сега в чуждите дялове своите пари. Тоест изкупуваме. Спираме сетне производството и скриваме стоката. Скокват до възбог цените. Деноминираме паричните знаци. Разгъва се ценовата стълба. И откриваме пазара. Евтинийката що-годе се завръща, но на цената на качеството. Приспособяват се. Живуркат. Стабилизира ги паричен борд. Важното е, че ние сме богати - богати за наша сметка, вместо на наша. Сам не може.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
