"С какво по-долу съм от аристократ, щом да си наистина аристократ е духовно?", запита се поп Богомил.
"Неспокойни убежища", Яна Язова: "... разпятия от слонова кост лежаха... върху абаносово дърво... венчани със сребърни тръни, заковани със златни гвоздеи, с кървави капки рубин по челото и със сълзи от диамант по очите... в самото сърце на Париж, ние трябва... да паднем като камък от небето право в градината на манастира".
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Животът е игра на карти, не толкова на тронове. Enterprise Resource Planning*. Останалото не е живот.
----------
* Активните понятия са основните понятия, разбираемите за всички -Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
A(2) = "семейното достойнство"
A'(2) = "личното достойнство"
":" = "предвид"
"↔" = "заради"
B↔A: A'
Min: A = 0
Max: A = A'
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Властта собствено. Ами ето че властта от птичи поглед е космос и хаос - та властта от пълзящ поглед е или племенна, или корпоративна. Собствената власт е с корпоративен изглед. Корпоративната власт се образува принципно изотвътре и някога е съставлявала център, който се захранвал чрез колониите. Внасяла се е в племенната власт логистика. Пък където логистиката е довеждала до инфраструктура, присъединявали са се и колониите... 29 дек.' 2022, Шумен. Днешната корпорация е уседнала, разпростира се - тя изнася война, вместо да си навлича война. Или, с други думи, корпоративната власт днес е вече сфера, която се захранва през външна и вътрешна периферия. Внася се в племенната власт раздор. И тъкмо племенният раздор е интензивната възможност да се образува локално център на корпоративна власт. Но тя, корпоративната власт, не може да се делегира, нито да се уговори. Тоталитарната власт е племенна... Племенният раздор у корпоративен етнос е изначален. Яна Язова романтически, в "Бурен кръстопът", въведението към "Балкани", привижда върху Балкана на Балканите корпоративен етнос, провиждайки реалистичното положение, че монументалното осъзнаване се нуждае тъй или иначе от кортеж. Т. е. ако в балканския фермент да се подели племенно от Русия и корпоративно от Запада Османската империя Левски и Бенковски бяха ведно на Шипка... "Вместо бели жрици зад белите мраморни колони в стария свят сега ще срещнете черни монахини и монаси в здраво затворени отвсякъде манастири: зад техните високи стени те се молят на Христа." Яна Язова, "Бурен кръстопът". Универсална сентенция. Корпоративна власт не може да се делегира, монументалното осъзнаване се нуждае от кортеж.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Съдник в Буенос
Дебне, чака на скрито в тайника на гмежта
и безпътно се скита с вятъра край града,
но е стряхата тя за тях, на овалялите се в прах -
и е мечта, и е прегръдка за скитник.
Блъскат ни с бледи усмивки, що ни е нам беда!
Пратеници са от смъртта, но за любовта;
и са сенки на вечността и подхвърлена истина:
могат ли те нам да разбият сърцата?
Срещам те - ти си от друго време
и не ме теглиш при свойто бреме,
ето че тръгваш си без отрада,
накъдето ти да си сам - и аз съм сам и все насам.
Мой превод на "Corte Porteño", песента на
виртуозния китарен бард на Буенос Айрес Валтер Джардино
Може да се пее на български, съобразил съм ритмиката, римата и звуковете
Ето я от концерт' 2012 в Буенос, видео, нагласил съм показалеца: link
Яна Язова, "Бурен кръстопът"
Ако Яна Язова бе монументално осъзната, Балабанов щеше просто да бъде за нея стъпало към милионера. Но Яна, в качеството си на творец, се осъзнаваше, изграждайки си в лицето на Балабанов кортеж... Та на 9-ти септ. начинанието се оказа круширала илюзия. Язова се затвори в епистоларно-чувствената си емоционалност от 30-те г. на XX в. и осъзна себе си творчески тъкмо доколкото да прозре чрез "Балкани" и чрез "Соления залив", че монументалното осъзнаване се нуждае от кортеж: т. е. ако Левски и Бенковски бяха ведно на Шипка... Как Чезаре Борджия постъпи, щом вече изгуби кортеж? Ами втурна се сам срещу вражески отряд.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Инерцията и импулсът са еквивалентни: гравитационното поле обаче е от страната на инерцията, а квантовото поле е от страната на импулса - недостатъчно е за поле това. Та как потенциалът е поле? Тензорното поле е гранично, векторното поле е елементарно; гравитационното поле е тензорното - масата, пък квантовото поле е векторното - спинът: спинът, че виртуалните фотони са с пространствен произход и че реалните фотони съответно са с времеви произход (осцилационен). Полето е дето току в зародиш масата и спинът са еквивалентни:
"Яна Язова се носеше насреща ни
на
високите си токове,
дългобедра, все още хубава,
с дамската си шапчица от
30-те години,
което бе голяма дързост"
Свинтила
1934
По морската набръчкана вода
люлееше се светнала във слънце платноходка.
Трепереше след нея слънчева следа,
денят й беше празнична и весела разходка.
----------
И късно някога потъващ параход
от дъно тинята ми страшна ще повдигне.
----------
Едва видяхме цвят и есен се зададе.
----------
Стълбът с часовника клюма пред гарата вече червясъл.
Аз се облегнах на него. Надолу е сухата урва...
Хижи - потънали, дето е нощният корен порасъл.
Ранната вечер в небето косите си турва.
Минават машини със грохот размерен.
Пламват под покриви жълти фенери.
----------
1935
Слезни от твоите усмихнати звезди
при мен, дете безсънно, уморено.
Сложи ръката си на моите гърди
и бди тук при заспалите наред със мене.
----------
1940
Понесе потокът
край моята къща
обрулена шума без ред.
Към нова посока -
не се и обръща -
тя плува, тя бърза напред.
Дори да е късно,
дори пожълтяла,
тя търси нов някакъв бряг.
Духът ми навъсен,
сърце ми премряло
се чудят на нейния бяг.
Приятели нови
във моя дом пеят
и дрънкат пак чашите тук.
Слухът ми се рови
в тез песни смутено
и търси стар някакъв звук.
Тих разговор с прежни
обичани хора
и лудата радост и смях.
А чувам за вярност,
за тежка умора...
И плача унило за тях.
----------
1942
Животът някои събира на скала:
те твърдо там стоят и заедно заспиват
с повехнали от пек и пустота чела.
Животът някои събира на море:
вълните да ги блъскат, давят и заливат
и в писъци и мрак самичък всеки мре.
Нас двама тоз живот събра върху река:
един до друг тя носи ни, отива...
Завеки с мене ти, и аз със теб тека.
----------
Какво да правя с мъката на всичките си дни,
с кого да я деля, кому да я стоваря?
Изкачих я до най-високи планини:
- Не можем, с камъни сме пълни - отговарят.
- И върху гърбицата ни без туй тежат гори!
Предложих я тогава с вопли на потока.
А той ми шепне: - Откажи се! С мен не се бори!
На нея трябва й вълната най-дълбока!
Довлякох я до бездните на тъмното море:
- Не мога - казва. - Тежка е и ще прелея!
В гърдите ти от всяко място то е най-добре.
В сърце ти само има място зарад нея.
----------
При гробовете пейки наредени
и масички, и столчета стърчат.
И хора в черно, хора съкрушени,
дохождали са тука да мълчат.
И тъй са наредили всичко тука,
завеки, сякаш свой домашен кът.
Но някой е на портата почукал
и някой ги е взел по своя път.
Лежат във бурен масички ръждиви
и черв и мухъл пейките яде.
Кога ще дойдат тия, що са живи,
или свещеник ще ги доведе?...
Изд. 2003. За да уловя и навляза в духа, помислих доста. Коледен подарък от брат ми... Казвала се е първоначално "Примери", т. е. трите безпримерни примера: Левски, Бенковски и Шипка. Но сетне "Балкани" се е утвърдило. "Като тичах запъхтяна по оная стръмна и страшна планина и хвърлях от себе
си дреха след дреха, аз мислех с гняв и отчаяние, че е вярна мисълта:
не народът прави нацията… Отделните личности със своите дела, с примера
си я правят." Яна Язова, "Дряновски манастир, окт.' 1962". Попадне ли в почва семето, развива се коренище и стъбло - вселената е възникнала тъкмо когато семето е попаднало в почва. И ето че Версай е потенциалът, Бонапарт е силата, капитализмът е хоризонтът. Левски е потенциалът, Бенковски е силата, чийто последен отзвук е Ботев, Шипка е хоризонтът. Отпада Левски при Бенковски - който пък увисва при Шипка. И всичко това, защото в почва не е попаднало семе. Започвам да чета. Страдам от далекогледство и ще се наложи може би да увелича диоптъра си. 26 дек.' 2022, Шумен.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Финансова система е необходима, за да се гарантира, че не се укриват при разплащането пари; гласоброителна безсистемност е необходима, за да се гарантира, че не се преразпределят при гласообявяването гласове. Т. е. финансова система без по същество гласоброителна безсистемност е обречена на диктат, пък гласоброителна безсистемност без по същество финансова система е обречена на уговорка. Но диктатът е неустойчивото състояние, а уговорката - устойчивото: гласоброителната безсистемност и съществеността на финансовата система се взаимоотнасят вътрешно. И няма как уговорка да се преодолее, освен собствено, т. е. трябва гласоброителната безсистемност да се систематизира собствено, щом изначално уговорка в нея иде да присъства:
Че сред Западните етноси християнството се предложило чрез латинския език, а сред Византийските - чрез гръцкия, пък сред Русийските - чрез старобългарския. Предложило се чрез един вече канонизиран език. Обособила се е демократична - т. е. не както при исляма - възможност за аристократически характер на книжнината. Докато у нас християнството се предложило тъкмо чрез старобългарския развиващ се, макар и бурно, език. И не щеш ли, книжнината у нас се зародила с требнически характер. Лишила се от културен кортеж българската аристокрация. Демократичната природа на християнството заиграва една лоша шега пред потомството на великия цар Симеон.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Раз-плащ-ане и раз-облич-аване... Та що за корпулент съм, ах, че в одая не сбирам се? И как ли от Ахила се настига костенурката? Нима ли от Ахила в случая се подминава костенурката! О, ами потребителска среда - нежели приносителска. Рационалният остатък, антиразплащането, инвестиционният еквивалент, корпоративното финансиране, инвестиционното банкиране - одолява се от ирационалния остатък, който пък... който пък се преодолява от Enterprise Resource Planning, т. е. преднамерено.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
(Enterprise Resource Planning)
Активните понятия се репликират (категоризиране в база-данни):
довеждайки се в житие,
обособявайки се в разхвърляне,
нареждайки се в битие,
характеризирайки се в нищо
Та категориите съответно се делят (сортировъчно) на:
- довеждащи (палец);
- обособителни (показалец);
- пространствени (среден);
- времеви (безименен);
- характерни (кутре)
Класифицирането (филтрация) и авторизирането са длъжностни,
а длъжностите са активни понятия
Активните понятия са основните понятия,
разбираемите за всички (понятизиране: намиране помежду ни общ език)
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Последният параграф на Paralipomena у Шопенхауер
Т. е. означаваме интерпретативно ли? - ами означаваме, доколкото сме от значение:
и ето че току назначаваме
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
- Искам да се изживявам в своята частност, нежели просто да се изхранвам в нея
- Желая да се изхранвам в своята цялост, нежели просто да се изживявам в нея
Ето го едно истинно явление, добра мисъл, красива постъпка - но категоризация е тъкмо което проговаря в езика: че намираме помежду си общ език.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Имам думата - (не) думай. Пък говорят за мелодия и хармония, т. е. за музикално ръководене, тактични са - вместо за икономично биене и такт... Enterprise Resource Planning. Що е то? Ами определят се активните понятия - основни понятия, разбираеми за цялата фирма. Определят се категории за в съответния подходящ формат на опциите. Категоризират се реплики на активните понятия - но не всяка категория за е валидна за всяко от активните понятия. Съставя се база-данни. Нейната функция е сортировъчна - справки, корекции, попълване, изтриване и т. н.: според длъжностните авторизации. Определят се към активните понятия различни класификации. Функцията на класификациите е филтърна - върху базата-данни. Та всяка класификация "говори" на съответни, с авторизация, длъжности. Не е задължително, щото дадена класификация да съдържа всичките активни понятия; и не е задължително да отговаря на точно определена длъжност... И ето че понятизирането, категоризирането, класифицирането и авторизирането се взаимопроникват в идейна динамика - излъчва се от първенството на понятизиране природа. Know-what - Know-how. И че government - management. Пред-приемачество. По-требяване.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
18 дек.' 2022, Финалът на Световното първенство по футбол
"We are bringing the Rock show to both France and Argentina (link). Let's hope Argentina doesn't lose their fire in the 2nd half (link). I love Argentina's tactics vs. France throughout the cup; obviously France has a great team, they won't give up, it's gonna be a great next half (link). Messi - cold as ice, love it (link). Jesus, what a game (link). Argentina, te amo (link). Congrats to Argentina, and to France - y'all gave one hell of a fight (link).Lzzy Hale, Twitter
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Та в чисто лидерска, т. е. в подобщностна организация собствените информационни структури не могат да бъдат основният елемент за персонала - и са спомагателен: както например упътванията. Но това в днешно време означава ERP-система. ERP = Enterprise Resource Planning. Че при подобна организация инвентарът се окрупнява до ресурс, понеже подобщно и самата планировка за трудовата дейност се причислява за планиране.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Затворили сме се, та се справяме. Отсъства икономическа динамика, защото произвеждаме за себе си, вместо за дявола. Не сме се изолирали. Пък докат' други съпоставят жизнь и life, ние, що тук сме на власт, се впечатляваме там от икономическата динамика - да, външно, да, от съотношението богат-беден. Принципното. Че уж опустошени са от икономическата динамика досегашните ни партньори. Ала ние - ние имитираме безвластие. Затворили сме се. Средствата за производство се окажат току безстопанствени. Разпределяме ги на хартия равноделно между всички. Нямат си идея що с тях ще струват. Влагаме сега в чуждите дялове своите пари. Тоест изкупуваме. Спираме сетне производството и скриваме стоката. Скокват до възбог цените. Деноминираме паричните знаци. Разгъва се ценовата стълба. И откриваме пазара. Евтинийката що-годе се завръща, но на цената на качеството. Приспособяват се. Живуркат. Стабилизира ги паричен борд. Важното е, че ние сме богати - богати за наша сметка, вместо на наша. Сам не може.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
"Our deluxe edition of 'Back from the Dead' is out today. And we would've not had that collection of songs for this album without the songs that came first. The gateways into my soul. Contrary to popular belief, B sides are never 'throw-aways' or 'extras'. They are a very important part of the process of writing an album. You don't just sit down, and come up with a winning concept. It takes time and agony"
Lzzy Hale, 16 дек.' 2022, Instagram (link)
"Back from the Dead", 5-тият главен албум на Лизи (Halestorm), излезе на 6 май' 2022 с 11 титулярни песни. Ето подборката с предшестващи, но непопаднали в първоначалното издание. Та иде реч за 7 нови шедьовъра на песенен гений:
"Mine": link
"Heavy Mental": link
"Legendary": link
"Wannabe": link
"You Only Die Once": link
"Alien": link
"Special": link
Very catchy as always
Че активи се активират категорично - паспортизират се активи, за да се активира класификация.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Илюстрация (xlsx): link
"Горчиво! Горчиво!"
- Ами консумираш, за да дегустираш.
"In vino veritas, in aqua sanitas!"
- Дегустираш, за да консумираш.
"Ах, и казват меден месец!"
"In veritas medus, in veritas medus..."
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Дегустирайки параструктурно живота, разчитаме щото като че ли няк'ва природа току иде да го балансира: едно е управление, видиш ли, но администрирането би могло да се ръководи.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
- Зеленият цвят е параструктурата
относно синия и жълтия цвят
- Зеленият цвят е инфраструктурата
относно синия и жълтия цвят
Т. нар. Тристанов акорд е биене между тоника (ла-минор) и доминанта (ми-мажор)
Пригодих го за акустична китара:
Аудио: link
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Lzzy Hale, 11 дек.' 2022, Бирмингам
Най-старателната, тя отваря за Alter Bridge
Нима се стремя аз към щастие: ще ми се на мен как да преследвам щастието. "Германия на германците" няма право "Германия над всичко", но "САЩ на корпорациите" има право "САЩ над всичко": та основният цивилизационен фактор в историята е Римската империя - чия е била Римската империя? Юридическото лице, корпорацията "Римска империя": че принципът на държавността не е етно-културен, а световно-цивилизационен, микроикономически е; пък макроикономистът схваща корпорацията макроикономически, отъждествява се фашизъм, т. е. тоталитаризъм, и световен империализъм, фаш-изъм.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
From the bottom to the bottle, казват. Казват, че финансите са стожерът, видиш ли, на световната култура - световната цивилизация, казват, е прахът от световната култура. Едните дишат космическия - мир на праха им - прах: другите дишаме прахта им. Световната култура е голямата работа между почвата и небето. Финансите, казвам аз, - те, макар не твърде, са нещо тривиално, мрежата на световната цивилизация, разтегливата до безкрайност чанта на световната цивилизация, пазарска чанта. "Колко градуса е тая ракия?" Кръчмарският подход: че търсиш в ракията градуса преди всичко. "Но каква е концентрацията на етанол в тази ракия?" Че би могъл да търсиш в ракията нещо друго - да, тъкмо защото, нежели да е гориво, е ракия, нито дори е космическо гориво, - та би могъл да търсиш в ракията "другото", архесвета, свят, що една пранапитка може from the bottom of the bottle да предостави; ето я несамоцелната тоталност на технологичния подход... Подобен патос е обзел Ray Kroc. Моят брат пише как "we don't produce a fuel; ours is touch, feel, flavor, taste, power. Our clients don't apprehend themselves as fireboxes - but are humans, yes, with intelligence, emotions, sensitivity... They are energetic by presumption, they don't need blank calories, but flying balloon through spots, views, landscapes..."
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Грамажът вътре в разтвора е пропорционален на оптопоглъщането от подвъпросното вещество, но самата концентрация е пропорционална на интензивността на оптопоглъщане: високата точност е висока плътност, а ниската точност - висока напрегнатост.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Ами пространствената съизмеримост е числена, времевата - еталонна: че наситеността на сивото е обратнопропорционална на светлостта, определя се, значи, от гъстотата - пък на белнатия цвят е все-таки, да, функция от светлостта, но се определя в съответствие с приравнената по сивота про(и-)зрачност на еталона; та еталоните се сбират в съцветие.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Олимпиадата се води от олимпийския огън.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Поле. Преместването е в потенциални траектории, а разпространението - в
силови. Макроикономика и микрофилософия или микроикономика и
макрофилософия, питам! Плащай, казвам, такса за себе си - та преследвайки щастието, - вместо "плащай такса за всички" - пък да се стремиш към щастие. Трябва ли - за да преследваш щастието - да си на кредит и не трябва ли - за да се стремиш към щастие, - ами да си на дебит! Heavy Metal. И въобще: разплащане или финансиране. И въобще: флексия или инфлексия. Има инъ сила... Out in the field.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
"Oh, my God! Our first time in Croatia! I had no idea we had sooo many fans here!
This was such an amazing night! Can't wait to come back, and do a headline show!"
Lzzy Hale, 27 ноември' 2022, Twitter (link)
Инвеститорът поема своя субективен риск, щом иноваторът поеме своя. И толкова по-нисък в това отношение се явява рискът на инвеститора - и високо - доверието на инвеститора, - колкото по-висок при доказаната обективна благоприятност (ниша, пазар, екип, коректност - че не щеш пари, а производствена мощност, - технологията, know-how-то, продуктова демонстрация) ... е рискът на иноватора, колко иноваторът има за губене, колко е мотивиран против провал.
Но ако инфраструктурата, вижда се, не е капитал, а е знак за корупция, трудът не е поставен конкурентно - и ето че не може инвестиционно да се прецени иновативният риск. Докато иначе - за да се отключи инвестиция - обективната благоприятност се оказва достатъчна, освен необходима.
Т. е. ако например не функционират към обективен индекс радиокласации, продажби и пр. (статистика) - ами няма как да се установи през птичи поглед колко и в какво са надъхани, колко и в какво са diehard феновете и дали следователно си струва някак да се инвестира отнапред в отбивка по турнето и се откликне на иновативна дестинация. Въпреки че държавата е член на ЕС и че, да речем, промоцията си я бива.
Пък поканата е друго нещо. Всеки инвеститор би откликнал на "подходяща" покана (предплата) - както Manowar към Цонко Цонев, или както в ТЕЦ-овете и електроразпределението, или както Джо Кокър към Баневи...
Изходът в подобна ситуация откъм иноваторската страна е да се инвестира в доверие, да се издири професионален инвеститор, ала пред когото би могло да се засвидетелства мотивацията лично.
Та конкуренцията внушава доверие: трябва да се инвестира в доверие, когато няма конкуренция.
Отваря се производствена възможност за "безсъдружно сдружаване" - вместо за маркетинговото "equity-free".
Куриоз: Чезаре Борджия бил непобедим, понеже умеел да залага на конкуренцията. Но накрая останал сам с новия кандидат за папа. Който успял да го измами чрез личното доверие.
Плод на статистическа случайност там е до висока степен в кого точно ще се инвестира; но при нас въпросната случайност се издига в съдбовен ранг.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Той не работи със свои пари, а с чужди. Като предвид преценката по риска привлича средства за случая и осигурява производствени мощности. Закрепя се юридически с огромен процент от печалбата и паразитира, разчитайки на марковата мотивация у фирмата. Докато марката се популяризира и утвърди. След което паразитирането секва по естествен път. И се прехвърля при друга фирма. Но би могло да работи едновременно с няколко... Та подобен човек или компания биха се заинтригували по същество. Отглежда си (от своя позиция) иновативен бизнес и паразитира. Това е производствен start-up, вместо маркетингов.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Живее се в обител, нежели сред артефакти.
Животът с далавера:
и че носиш собствената си обител,
бидейки възпитан братски ти,
семейна сглобка между свой баща-божител,
ах, и майчицата... майчици-обители.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
- Американецът: "Аз съм супермегавиртуоз на електрическа китара, но как да се пласирам по що-годе известна група?" Българинът: "Аз съм малък гений по музикална теория и практика, но как да си инвестирам домашно студио и си купя хубави китари?" На никого, щом си изкушен да бъдеш китарист, нежели просто да мечтаеш, не хрумва там, че е нужен отговор как да си набавиш домашно студио и хубави китари. Ами хващаш се на временна работа в кварталния магазин... Никому тук, освен снобски, не хрумва, че е нужно "showing-up". Който се уредил да свири при Лили Иванова, или при Пайнера, или при Графа, или при Митко Кърнев и прoчее - уредил се е. Предполага се там, че, търсейки, ти вече произвеждаш - и че търсиш пазар. Не проумяват как от'дето никой, да, заради далаверата, не произвежда... Та как за пред него би могло и тук, и сега да има пазар. Пазар, откъдето самият пазар, самото производство е далавера. Разплащане вместо финансиране. Една захлупена работа... Дълго размишлявах какво Рей Крок е имал предвид, като все повтарял "Макдоналдс е Америка". Зная какво. Самата Америка, начинът на труд на американците току му е инвеститорът, продуцентът, гарантът срещу финансов риск, гърбът. И че единственият финансов риск да се закупува земя - мигар пазарът на коя да е верига заведения не принадлежи към мястото, вместо просто на марката! - е глобалната национализация: дойдат комунягите най-подир и вземат земята.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Финансиране*: че know-how-то, за да се състои, трябва да се застрахова против банкрут; сиреч бива да се продуцира от инвеститор, който срещу финансова, предвид производствена, рентабилност да поеме финансовия риск на започването.
----------
* Посредничеството при разплащане е захлупена работа.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
