Издание 2 септ.' 2022. Усещате ли как хитрият бразилец е завладял Megadeth? Това, и уж е по команда и замисъл на Mustaine, не е албум на Megadeth, а на Kiko Loureiro (който има да храни във Финландия жена и три деца), или, по-точно, "Как Kiko Loureiro си изкарва заплатата, усвоявайки до съвършенство соловия стил на Marty Friedman". Та самото продуциране е в духа на (засега) последния солов албум на Kiko. Всички песни са поставени едва ли не като силно цифровизирани backing tracks на солата... Loureiro е мой връстник ('72), Mustaine е с повече от 10 г. по-възрастен (61-ви набор). Някой някому е влязъл под кожата. И единствено заглавната песен ми допада донякъде, т. е. без пеенето и барабаните. А на баса в целия албум е Steve Di Giorgio с хонорар "пито - платено", т. е. не се чува особено. Пък тоя барабанист, Verbeuren, винаги си звучи като от звукова банка... Мънка Mustaine под носа си, вживял се е в текстовете, текстовото послание, че и някакъв лирически драматизъм; усилили са подчертано гласа.
Аудио: link
