Но ето го и Кант.
Трансценденталната естетика е, че понятията са синтезираните ноуменално феномени, които пък "там", сиреч във времето и пространството, са априори, да, предвид интелигибления си характер, а "тук" - апостериори, о, предвид емпиричния им.
Та трансценденталната логика е, че разсъдъчните феномени са иманентни, синтезират се метафизично, и ето трансценденталната аналитика, естествознанието, а разумните феномени - трансцендентни, синтезират се диалектично, и ето трансценденталната диалектика, обществознанието.
Ала далавераджиите, видиш ли, посягат на, теоретизират вътрешната сетивност, питайки що за феномен е самото по себе си нещо; и че що за понятие е непонятността. Ах, живец! Езикът.
Езикът нима просто представлява понятността? Ами ние ни? Езикът подкопава - из корен или що-годе меко - понятността... Мигар езиковата игра, разговорът За, е просто игра по разсейване, тематична игра, игра на далавера, игра "да се намираме на приказка" - нежели щото, ето, току да намираме помежду си общ език!
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
