Страхът, Киркегоре - Ницше, от смъртта въдворява грехопадително:
- в (будещо погнуса по Сартр) полезрение,
понеже без Бог в добрината - ами човек бива захвърлен (в далавера),
пък ето грижа за минало
(в перспектива на щастието,
та човек се, видиш ли, стреми към щастие... да, Одисее*);
- но или във (будещ отчаяние по Камю) фокус,
понеже без Бог в злината - ами човек бива объркан (в далавера),
пък ето грижа за бъдеще
(в светоглед на щастието,
та човек божем преследва щастие... да, Сизифе).
Обърканият в далавера - отвращавайки се,
гнуси се при вида на захвърления в далавера, Шопенхауере.
----------
* Тончо Жечев.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
