Ами Канту спроти Иисуса хрумва съ-знание, съ-действие, съ-брание; представката "съ" - тя бележи обсебване, об-себвам се, т. е. какво е човекът? Съ-знание, знание, познание: преходът на една вътрешна сетивност. Пък ако знанието беше структура, душите щяха да имат тела (Шелинг) - де-струкция (Гадамер). Душата ми (+ спр. по л., р. и ч.) би била чието тяло е моето (+ спр. по л., р. и ч.). Познанието би било относно "тела", че съ-действието, евала, би се оказвало безтелесно, а съ-бранието би подсказвало език. Подсказва се език. Пфу!... Структурата обаче е модел, знанието е конструкция. Телата имат души - де-кон-струкция (Дерида). Тялото ми (+ спр. по л., р. и ч.) е чиято душа е моята (+ спр. по л., р. и ч.). Живец, понятието непонятност. Човек е човекът. Ecce Homo: Lzzy Hale!
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
