Началото:
ами съществуването - отвъдно,
та същността - присъща,
че явлението - отвъдностно (природа).
1. Краят:
ами съществуването - присъщо ^,
та същността - отвъдна (истина),
че* явлението - отвъдностно.
2. Средината:
ами* съществуването - отвъдностно (форма^^),
и та същността - отвъдна,
че явлението - присъщо.
----------
Феноменът*:
или** (1) бъде с посочване
и е безотносителен към гледната точка (про-свещ-е-ние),
или (2) бъде без посочване
и е относителен към вкупом всички гледни точки (про-свещение).
----------
* "... дървото за познаване доброто и злото"
(Битие 2:17, пр. 1940).
** Franz Brentano,
"Psychologie vom empirischen Standpunkte"
(щом феноменологията не принадлежи на феномена).
^ Franz Brentano,
"Von der mannigfachen Bedeutung des Seienden nach Aristoteles" |
"Die Psychologie des Aristoteles, insbesondere seine Lehre vom Nous Poietikos".
^^ "... просто форма на живот, в която остава ирелевантно кой живее",
Христо Стоев, 17 май' 2022.
