Мрак и плът

Езиковата игра се нуждае от мАкродисциплина, квантовият подход - не.

Какво ли е мрак

    Първо, какво ли е конструкция: импулсното разпределение на пространството във времето, хаос е, да, пък език е, и та довежда се до импулсно разпределение на времето в пространството, тоест времето и пространството са в трансцендентална диалектика помежду си спрямо импулсното разпределение, иманенцията, природата, безмълвността, реалността; о, ами пък ето как импулсът се оказва трансцендентен, и че реч квазикултурно иде относно конструктивна реалност. 

    Второ, какво ли е структура: колебателното разпределение на енергията във времето, хаос е, да, пък изказ е, и та довежда се до амплитудно разпределение на енергията в пространството, тоест времето и пространството са в екзистенциална диалектика помежду си спрямо енергията, трансценденталията, културата, езика, реалността; о, ами пък ето как енергоразпределението се оказва трансцендентно, 

и че реч културно иде относно структурна реалност.

    "And we don't pass di-rectly from nature to culture, a radical negativity emerges."* -  Slavoj Žižek in "The Žižek Times", YouTube, publ. Jan 21, 2026 (link).

    ----------

    * Мракът.

Аз, тя и мракът

"'Cause I'm shaking, and I'm thinking

Of something evil lurking,

And waiting for me in the house"

Metal Church, "The Dark"

Мракът и на т'слата дръжката   

    "Текстурата", "теслА-турата".* Множ-ество: броенето откъм тексто-кон-текстурата, че къмто числото. Ами единицата ^ се отнася към нулата, ^^ отнасяйки се към цялото си, ^^^ та към себе си, както и то. Двоицата се отнасят помежду си, отнасяйки се към цялото си, та всяко към себе си, както и то. И т.н. ТроИцата, четворИцата... Безброицата се отнасят помежду си, отнасяйки се към цялото си, 

та всяко към себе си, както и то. И пр. Т.нар. Аксиома на избора. Та тексто-кон-текстурата се в последна сметка себеявява, явява се като плет.* Да, с "всички гледни точки" в майевтика - за да подтисне себе си мракът, Канторов парадокс. Пък или множ-ество: текстурата пред поглед, мрак, Ръселов парадокс (P.S.). 

Франц Брентано (Лойцен Брауер, Пол Дирак, Джон Наш, Славой Жижек). 

Unus pro omnibus, omnes pro uno. Спас Гинов вместо Arnold von Winkelried 

(виж у Яна Язова). Епикурейство вместо стоицизъм. 

    Хегел (аман!): ^ "единство и борба на противоположностите"; ^^ "отрицание на отрицанието"; ^^^ "количествените натрупвания преминават в качествени изменения".

    * "Teks". "Proto-Indo-European root meaning 'to weave', also 'to fabricate', especially with an ax." "It might also be the source of... Old Church Slavonic 'tesla'..." 20 ян.' 2026, Online Etymology Dictionary (etymonline, link).

    P.S. Езикът пред поглед (вместо в носа). - (Когато тръпки ме побият: претекстът беше, че моят учител ни напусна. Пък контекстът - репликата "предполагам, работиш", от моята приятелка. Досещам се относно подтекста и гадая текста. 

Ту се успокоя.) Словоначалие: контекстът е съответствието на словоизлиянието, пък текстът - на словото. Но току ето го и подтекста: как текстът се под претекст центрира около контекст; получава се, дето текстът съвпада с езика. 

Та словоизлиянието е погълнато в текста, понеже словото се е попило в подтекст. О, или нима реч иде за уж безначалие: че текстът и контекстът са взаиморазтворени в език, тоест че словоизлиянието е насочено по словото? "Всички гледни точки".

    

Достатъчност

    "Демо-крацията не е удобна, тя е сложна и точно затова е ценна." - Но няма как щото от сложността да се поражда ценност, освен посредством интегритет; 

т.е. няма как сложността да се оттича в интегритет, освен с помощ "свише" (трансцендентално), но как ценност свише ("божествената гледна точка")? 

"Демо-крацията не е удобна, тя е недостатъчна и тъкмо затова е ценна" ли? Безценно. Vox unius, vox nullius, vox pópuli, vox Déi. Или самотата за добро. 

Ами мисля, че като философ се оформих.

Мрачната реалност

    Слоевете на душата са: инстинктът (долна граница); нагонът (свързващо); страстта (средищност); чувството (свързващо); емоцията (горна граница). Духът е, че мракът е оттатъшен на емоцията и че мракът е отсамен на инстинкта. Вълновостта възниква през емоцията и се изразява през инстинкта. Т.е. инстинктът откъм духа е тялото. Ами връзката между инстинкта и емоцията се губи, 

щом мракът е подтиснат. Пък ето че вълновостта в такъв случай (вместо да се изразява) се усвоява, усвоява се в тялото, усвоява се или инертно, или стоически (средищност), или хищнически (приливно* или не дай боже отливно). 

Та позитивната наука е невъзможна освен около философската (Сократ - Хегел) ос на уж или наистина подтиснатия мрак. Пък преходът от емоинертната къмто мрачната реалност е тъкмо на гмуркане (отрицателната наука **).

    * Т.нар. Drama Queen, 

която манифестирам да прегърна:

Авантюристът-домошар.

Щуро за да те прегърна, мила моя, искам

    да си шамандура в корабокрушенския ми пристан.

И нима те лъжа или мажа    

    с нещо, дето трябва да ти кажа?  

Виждаш ли ме, в ъгъла съм сгушен:

    бях ли с нещо днеска непослушен?

Двама с теб кога ли ще се гмурнем,

    че в безбрежна шир като се сурнем.

    ** Франц Брентано ^

(Лойцен Брауер, Пол Дирак, Джон Наш, Славой Жижек).

^ "... състоянието на криза в новоевропейската философия след т.нар. крах на систематичната философия от Хегелов тип. Едно от последствията е пълното отделяне на частните науки от областта на философията и дискредитирането на т.нар. натурфилософия... според античното учение категориите са схеми на крайното, а според християнското те се свързват със свръхчувственото съдържание на вярата... Затова и дисертацията на Брентано... реализация на неосхоластичната философска програма..." - Wikipedia, "Франц Брентано", 

20 ян.' 2026 (link).

Светът & the Walls of Forever: Мракът и реалностите

    1. Талес. Естествената реалност. Светопомръкване. Как нещата протичат.

    2. Хайдегер. Езиковата реалност. Себепомръкване. Как нещата се узнават.

    3. Аристотел. Емоинертната реалност. Светопропукване. Как нещата биват.

    4. Брентано.* Мрачната реалност. Себепропукване. Как нещата се домогват.

    "1" → ... → "2" ↔ "3" | "4" (логика: естетика & етика & "религия").

    * Франц Брентано (Лойцен Брауер, Пол Дирак, Джон Наш, Славой Жижек).

    P.S. Със стадиите 

(i, логика) "такива са 'реалностите'", 

(ii, етика) "такова беше за добро или лошо времето", 

(iii, естетика) "ев-демонии"

се означава "3": "i"  → "ii"  → ("iii" ↔ "2") → "i".

"Break down the walls of forever,

Pull down hard on the lever;

Like a ship that's built for destruction,

I'm a metal man of construction"

Metal Church, "Start the Fire"

Шумен, 21 ян.' 2026.

"Мрачната къща" е:

    (аз) деконструктивна, мрачната реалност е структурна, 

езиковата е конструктивна;

    (тя) структурна, езиковата реалност е деструктивна,

конструктивната е относно езика, та насериозно "мракът" е пара-ноя.

    А иронично мракът?

Шапка

Ами в Замъка на Рока, 

там, из девет гробища в десета строфа 

и зад планини дор три в четвърта, 

Плъхът, ластовица бяла, пърха, 

дето дълго бе в кафез. 

Oh, yes! 

Библиотека, 

масата за звукова рецепта и магията, 

огнията довека. 

Но през нощ мълниеносна тоз' 

възшавна, спусна се, излазе, 

та увлече плъхове колцина, до дузина, до мнозина: 

плъхове безброй белеят, лазят. 

Стекоха се в Мека на Буенос, 

где вълшебница на дата 

смело в своето кълбо провиди. Да, да. 

Цирков обръч все от тел, ах, все бодлива и пламтяща, 

де изскача бял тотем с рога вместо уши. Крещящо. 

Ето, "Rata Blanca, Rata Blanca - викнаха - ни проглуши". 

Ноемврият на деветнайсти. 

Знайш ли Рока на испански? 

Валтер - Барилари. 

Цял учебен час в китари. 

Хей, бях там и аз, другари, 

аз всреди Крачун и Малчо, 

гаучо, калчо; 

и с тях ядох, пих 

и веселих се. 

Лето две хиляди двайсет и пето. 

Видеото.

Изд. 4 ян.' 2026

Шумен, 18 ян.' 2026

 

Себеразфокусиране (от умрял писмо, писмо в бутилка)

- Що хе там на оня лист си написал?

- Написах писмо.

- До кого?

- Ами до себе си: че съм сам.

- Но ще ми го прочетеш ли?

- Не мога сега, но щом го пратя и пристигне... Зная ли.

(Пък уж беше виц.)

Виж фрагмента ми "Урок по литература и по психология": link

Урок по литература и по психология

Думата като контекст

Пък чуй за начало песента:

Fallen Star

My heart is racing 
In technicolor;
Daylight is fading, 
There ain't no other.

Nobody sees me 
Quite like you do.
Baby, believe me, 
Tonight you're all I've got to lose.

I'm a fallen star that can only fall so far from you.

I see the ending,
The walls are closing;
Oh, I've been swimming
In a silent ocean.

Feels like I'm drowning,
Don't ask me why;
Like I'm surrounded 
By the echoes of the tears that fill your eyes.

I'm a fallen star that can only fall so far from you.

I don't know what I'm supposed to do
To make up for all I've put you through.
There's a part of me that's gone with you
Burning out in the night.

I'm a fallen star that can only fall so far from you.

Kick it!

Lzzy Hale (Halestorm)

Аудио:

Нима съм ней на фокус?

Та напиши "изтезание" и прочети песента.

Фокусът на лирическата героиня се разминава с мен.

Защо ли? О, ами защото "she can only fall so far from me".

(Виж фрагмента ми "Number One: either Hers or Mine": link.)

Number One: either Hers or Mine

"Did you get my letter? If not, there's one on the way..."

Запитах най-емоционалната песен, която бях чул.
Написана е през 2018-та откъм почитателка на Lzzy Hale.
Но ще приложа друг контекст, и то чрез фрагмент от текста.
Пък всичко това сякаш приляга свръх моята при-рода.

"You saved my life in every way, my number one.
When I hear your voice, it makes me feel awake.
You say all of the things I could never say.
You take all of my pain, make it go away."
    - Lzzy Hale (Halestorm), "Letters" 

(т.нар. girl crash).

"She wishes on a rising star, and I'm in the foot", the first man said.
"No, she's a fallen star, and I'm in her focus", the second man said.

Самотата за добро, 

Шумен, 18 ян.' 2026.

"Letters", аудио:

Боже мил

"Смъртта като изискване, dream evil!", както все те каня спрямо себе си;

пък "самотата за добро", като ли как да ме наканиш.

Двама.

Нощем в горски мрак щом самотата ти попие, 

се натъкнеш на към лунна светлина, 

самодива от сърцето ти ще пие,

без да се страхуваш от смъртта.

Смъртта като изискване

    "Don't go to the edge of rainbows,

    Don't wish on a rising star,

    Dream evil! The dark that you find

    In the back of your mind"

R.J. Dio

(т.е. хиперболизирам посланието)

    

    - И ето, Джуан Джоу сънувал, че е пеперуда - що бързо прелитала, пърхайки с крилца щастлива, и правила което ней харесва. Тя не знаела, че е Джуан Джоу. Понеже той внезапно се събудил, и ето го: несъмнено е Джуан Джоу, случайната смърт на сънуваното. Но дали току-що е сънувал, че е пеперуда, или току е вече пеперуда, що сега сънува него, издейства болезнената смърт на сънуващия? 

Що изобщо за смърт! (Смъртта си я взех по Лъчезара Пръвчева.)

    - О, ами умри житейски, умри заради пеперудата! Като не мож' насън умря, 

дет' само безболезнено, - и нито насаме, дет' само неслучайно. 

    - Като пък чие изискване? Метаморфозирала гъсеница. Но ето че не иде реч за колапс на житейското за към насън, ту в насаме - но иде за житейското в суперпозиция от към насън, та в насаме. Въобще. Че самотата за добро.

Невроза

"'I know it that I'm no longer a piece of corn (psychosis, my note), but a human, but does the chicken know it?' It means simply your interpretation didn't touch the real in the page. And it's not enough for you to know that there is no God; God himself, in the fiction, has to accept his non-existence. So when Jesus complains on the cross just before dying that 'father, why have you forsaken me', is he joking, or is he serious? How could God himself believe that he is abandoned by himself? The voice which says 'father, why have you forsaken me' is not as it were the true Christ, but his animal soul; it's total obscenity (needs reconciliation from Hell, my note)." - Slavoj Žižek in "The Žižek Times", publ. Jan 16, 2026, YouTube (link).

Всяка жаба ха си знае гьола или...

С неврозата си на "някого" (роля): ами можеш (психоаналитически) да си се изведеш в емоционално разстройство, което да успокоиш, човекът, кой ли човек; 

но с неврозата си въобще на човек ти трябва деен диалог, та самотата за добро. Пък неврозата е заболяването, което не може изотвън да се адресира. Но защо всяка жаба щото в такъв случай трябва да си знае "гьола и възможностите"? Защото болен - или в болницата, или здрав носи ли? "Що не се гръмнеш." 

Лесно е да се каже. И млъкват.

Картеч на красноречието

14 ян.' 2026;

Мария Спирова

при Дремджиев,

15-минутно видео 

Понякога съм духовит

    1. Евдемонизъм. Духът е свободата. Свободата е просветляваща. Като хем задължава тялото, хем влюбва душата. Пък това е достатъчно. Та тялото е юрган за душата. Но душата току се възбуди под юргана, че пази боже за осветление! Понеже или просветление, или осветление.

    2. Епикурейство. Духът е дългът. Дългът е факторизиращ. Като хем влюбва душата, хем освобождава тялото. Пък това е самотата за добро. Та тялото е крепост за духа. Но духът току се разтревожи зад крепостта, че пази боже за факторизация! Понеже и факторизиране, и факторизация ("when beauty shows its ugly face, touch, taste, breathe, consumed"*).

    3. Стоицизъм. Духът е любовта. Любовта е омрачаваща. Като хем задължава душата, хем освобождава тялото. Пък това е недостатъчно. Та душата е нощница за тялото. Но тялото току се възбуди в нощницата, че пази боже за помрачение! Понеже ("it comes from the depths"**) ни омрачение ("human at sight"**), 

ни помрачение ("monster at heart"**).

    ----------

    * Chuck Schuldiner, "Flesh and the Power It Holds".

    ** Chuck Schuldiner, "Spirit Crusher".

    ----------

    Двама.

    Нощем в горски мрак щом самотата ти попие, 

    се натъкнеш на към лунна светлина, 

    самодива от сърцето ти ще пие,

    без да се страхуваш от смъртта.

    ----------

    Шумен, 16 ян.' 2026.

Мъртвото и Живото

Как взаимно се отразяват: 

    един час "The Sound of Perseverance" 

    (изд. август' 1998), аудио

    един час "Live in Eindhoven"

    (май' 1998), видео

    

    Присъстват 

и в едното, и в другото 

"Spirit Crusher" 

("it comes from the depths, 

human at sight, monster at heart")

& "Flesh and the Power It Holds"

("when beauty shows its ugly face,

touch, taste, breathe, consumed").

Върховите постижения на Чък

    Та след този взаимодвоен 

и усмъртителен шедьовър

той, Chuck Schuldiner, 

духът, душата и тялото 

на рок-групата Death,

се спомина през 2001 на 34

след туморномозъчна операция

(но дали туморът не е заради 

соматотропин + марихуана)

    Единственият друг

с толкова здрава и убедителна "хватка"

с рок-китарата е Gary Moore.

Но композиционният стил на Schuldiner 

е уникален в целия китарен свят

    Музиката му всеки път ме травмира

Моята болест

Барикадирал съм се; извикваш в мен тревожност (за към "нападай, бягай, замръзни"), докоснеш ли ме изотвън. Пък иначе щото докосне ли се от някого някой изотвън, то се или току възбуди нему, докоснатия, душата, възбуждайки се тялото, а или се току възбуди ней, докоснатата, тялото, възбуждайки се душата. Както че вторият около ми тип не само е способна да ме докосне изотвътре, 

но е и способна да премахне бариерата ми, премахвайки чрез мен своята. 

Шумен, 15 ян.' 2026.

Аз в Еврозоната: начало

Наканих се, прехапах език, отидох на пети януари заранта в банката, за да се, разбираш ли, отърва от левовия кеш. Аман! Изтеглих билетче; чаках половин-един час и нямаше по таблото надежда. И щяха накрая да ми се скарат, дето все не съм разбрал. Никой обаче не се кара на лудогорските турци. Станах, направих нетърпеливо и притеснено десетина крачки до банкомата. Да, който си стоеше безлюден при входа на претъпкания салон. Магика. Научих се веднага сам как през банкомат се внасят банкноти. Бях издърпал Екскалибур... Пазарувах само в брой. Но започнах мигом да ползвам само карта и то само през самотаксуваемите каси. 

И то за пръв път. И дори не я вадя от портфейла. Еха! Страхувам се от, изглежда, общуване в еврови знаци... Та всички касиерки ме познават от десетилетия. И едва днес едната, дето ротационно варди на касовите линии, ме попита учудено защо всеки ден купувам по десет кисели млека. Как съм ги, видиш ли, изяждал, не ми ли писвало. Комай ме коментират. Смотолевих как уж не ям нишесте и прочее. Нито колбаси. А другото се готви. "Браво", рече ми усмихнато. Нима предполагаше колко нависоко се целя. Пък добре де, кой продукт в шуменска мол-бакалия е разумен и неангажируем източник на белтъчини, освен прецененото кисело мляко! 'Баси мизерника съм. Шумен, 14 ян.' 2026.

Какво ли житието значи

"... житието не е разказ за това как обикновеният човек

чрез постепенно усъвършенстване става светец,

а за това как светецът живее и действа

в света на обикновените хора"

Геро Тодоров и Десислава Драганова

Хванал си Господ за шлифера. И Бог не каза "Да бъде общество"... "Свет-ец" по-долу е условно речено. Та обществото не може щото да си се бъде, логично е. 

Пък смисълът на обществото е волята къмто мощ, естетично е, безсмислено е. Ами волята къмто мощ е немислима, етично е. Пред-метът на мисленето е с-мисълът. Смисълът е смисълът на битието. Битието си се бъде, понеже е въз-можно. Смислено е обаче и житието. Житие-битие. И значи, че обществото може щото да си се става: логиката, естетиката, етиката... Технологията. Финансовата циркулация. Финансите как се въз-произвеждат, без да ни е грижа за люде. Самотата за добро.** Или откъм не-въз-можността на общественото бъдене *, самотност. "Битието си се бъде, понеже е въз-можно." И нима някой своята самотност лекува спрямо този цитат? Малцина са; вярват, дето с много работа се прави промяна. Философстването. Прегръщам ги, доколкото са необикновени.*** Но се мнозина от своята самотност лекуват, да, до "самост" през, през този цитат.

----------

"* Бъди обществено, вместо в ** мъртвобожие." 

*** "Това, което ме кара, са преди всичко колегите."

Appropriated society

Let there be society;

i.e., prior to impropriated society:

so in expropriated society, society as such, 

banks just reproduce money 

without taking care of the people, 

and in impropriated society, society not as such, 

banks should be regulated 

so that money circulates for the people.

- After Slavoj Žižek in "The Žižek Times", 

YouTube, publ. Jan 13, 2026 (link).

Здраве и душевност

Двама

Нощем в горски мрак щом самотата ти попие,

се натъкнеш на към лунна светлина,

самодива от сърцето ти ще пие,

без да се страхуваш от смъртта.

    

    

    Евдемонизъм (себедостатъчност): 

изпреварваш с утоление влечението си, 

предавайки тялото си на навиците,

нежели уж не полягайки на душата, 

но светлината се просмуче; 

ами първото е за пред-почитане, просветляване,

вместо че изобщо пак все да се (осветлено) влечеш за утоление.

    Стоицизъм (несебедостатъчност): 

уж изпреварваш с тръпка гнева си, 

предавайки душата си на сетивностите,

но мракът се просмуче,

нежели не полягайки на тялото; 

ами второто е за пред-почитане, омрачаване,

вместо че изобщо пак все да се (помрачено) гневиш за тръпка.

    Епикурейство (самотата за добро):

че тялото е фактор; 

тялото се факторизира

чрез во истине освобождаващ се свръх душата дух,

тоест стоичното тяло епикурейски се явява 

като духоразбивач за кандидатепикурееца

("it comes from the depths, human at sight, monster at heart" 

- Chuck Schuldiner, "Spirit Crasher").

    P.S. Някои шедьоври са болезнени.

7-минутно аудио:

Intention and Identity

"Genres are just sonic differences, not musical differences: genres don't describe sound, they sell identity. Harmonic movement is essentially gone from all popular music; friction, different voices moving together, than just a simple chord progression... And that's the physical feeling that you feel your body pulling itself through when you're listening to music with a lot more harmonic depth to it. But there's nothing wrong though with a chord progression, so it's a foundation to create a voice over it that will pull you in a direction. Your ear is your best friend; and developing your ear will develop your taste. This is not about being elite, but rather intentional." - Serge Droban, YouTube, publ. Jan 12, 2026 (link).

ЦЯЛАТА ПОЛОВИНЧАТОСТ и петролизираният долар

    (1) Душата витае, вземеш се в ръце, та духът се току затвори в тялото,

вместо да се душата приюти от духа и се прагматизира.

    (2) Или духът витае, вземеш се в ръце, та душата се току анихилира в тялото,

вместо да се духът подплати от душата и се любвеобили.

    ---------- "collapse of the self" (Žižek)

    (3) Но духът витае, вземеш се в ръце, та тялото се току анихилира в душата. 

Че какво Калин Янакиев (в "САЩ на Тръмп: не 'световен полицай', а 'глобална мутра'", Портал "Култура", 11 ян.' 2026, link) не разбира: войната (днес) САЩ - Китай не е, разбира се, ценностна, нито, разбира се, е политическа, нито е, разбира се, икономическа, технологическа е, а технологията се основава на обезпечено финансиране, та понастоящем - на петролизирано. Индивидът Мадуро (вожд) е от значение, индивидът Зеленски (лидер) е от значение 

(за света), но индивидът Путин (представителен водач), пък че индивидът Тръмп (представителен водач) не са от значение; та беше от значение Сталин (вожд), беше от значение Чърчил (лидер), но не беше от значение Хитлер (представителен водач) и не беше от значение Рузвелт (представителен водач).

    Откъде се казва всичко, всичко това? О, ами самотата за добро: и казва се откъм първия, ето, абзац - понеже третият си е себедостатъчен, пък вторият сляпо копнее по третия.

    Шумен, 12 ян.' 2026.

Ideology and Trauma

"When we suddenly find this solidarity in the shared perplexion: that's the moment of authentic understanding. Not the same solution, but the same problem. Human subjectivity emerges only through some primordial traumatic encounters of the abyss of the other's desire. This is the fundamental trauma. It's not this gnostic stuff of 'look deep into yourself, you will discover your true self'. Ideology prohibits something which it claims is already in itself impossible. We will discover precisely the abyss of our freedom."

Slavoj Žižek in "The Žižek Times", YouTube, Jan 1, 2026 (link)

Зародиш на цитатния ми фрагмент 

"The mind-body problem: Žižek over Hegel": link

The mind-body problem: Žižek over Hegel

    "What Hegel is saying is that this Kantian opposition between phenomena and the thing in itself is absolutely immanent to phenomena in the sense that the thing in itself is something that appears as such in our phenomenal experience. The big enigma is not can we step out of our phenomenal experience, and see how things are in themselves. The big problem is why do things appear. How can in the middle of positive being something like appearance arise? 

    He says in the famous passage in his forward to Phenomenology that the greatest strength of human spirit is the ability to tear apart what is in reality always together. This is the Hegelian speculative moment. Which means to introduce appearances. And to fall into an illusion, and to take an illusion seriously. 

    It's not our isolated consciousness. It is something that is formed through collective symbolic interaction, and through collective practice, and so on, and so on. This is how I read that nature is a historical category. Whenever we imagine nature, and precisely the way you mentioned it now - if I disappear, what remains, and so on, - that is always a historical product. It's overdetermined by our historical practice. 

    In medieval times reality was perceived as something which has some type of deeper meaning inscribed into it. It's only with modernity that this clear opposition emerged. This vast silent universe, no meaning in it; and meaning is something that we humans bestow on it. This is a typical modern phenomenon. 

    All natural visions of reality are socially overdetermined. I'm not saying that this means that they are simply not true, and that they are our collective idealist dream, and so on. All I'm saying is that if you want to ask radically the question so how are things in themselves, do not ask the question in this way. 

    And that's for me the limit of correlationism. This is where Kant... They share this presupposition: we are here, reality is out there; the point is can we get at it, or not. I reject this alternative not in some stupid Hegelian way: that everything is created by Our mind, and so on, and so on. 

    I think the problem is not how is reality without us, but how we are part of reality. And I don't mean this as an evolutionary question: how did human mind emerged out of... I mean it in a more radical sense, like how could something like self-awareness, and like this very transcendental horizon, and so on: how could this have happened in what we can vaguely can call objective reality. 

    Mystery is not out there: that you try to erase yourself from the picture, and the imagined reality in itself, how it is. This is typical human procedure. Because the whole image is already structured through the paradoxes of your mind, and so on, and so on. 

    But the problem is the old problem of German idealism: how the real is structured so that something like human consciousness, and something like our symbolic universe of illusions, and so on, can emerge in it. The mystery is here. The true mystery is not reality in itself. The true mystery is ourselves: how are we part of reality." 

    Slavoj Žižek in "The Žižek Times", YouTube, Jan 10, 2026 (link).

    Someone's comment: "The point is we can't stand ourselves as mere flesh. Even the most 'sex-positive' discourse smuggles in a sacred layer - love, authenticity, the 'value' of intimacy - to domesticate the obscene Real of the body. The illusion isn't optional, it's the condition for enduring it."

    In empathy, or in desolation: so my body as a punct of reality.

    Jan 11, 2026.

    P.S. "Fire and wind come from the sky, from the gods of the sky. But Crom is your god. Crom, and he lives in the earth. Once, giants lived in the earth, Conan. And in the darkness of chaos, they fooled Crom, and they took from him the enigma of steel. Crom was angered. And the earth shook. And fire and wind struck down these giants, and they threw their bodies into the waters. But in their rage, the gods forgot the secret of steel, and left it on the battlefield. We, who found it, are just men. Not gods. Not giants. Just men. And the secret of steel has always carried with it a mystery. You must learn its riddle, Conan. You must learn its discipline. For no one - no one in this world can you trust. Not men, not women, not beasts... This you can trust! (The sword.)" - "Conan the Barbarian" (1982 film), William Smith (the actor). Link.

Freezing Moon

"Everything here is so cold,
Everything here is so dark;
I remember it as from a dream
In the corner of this time.

Diabolic shapes float by
Out from the dark;
I remember it was here I died
By following the freezing moon."

Per Yngve Ohlin (диагноза "самота")

Аудио, Mayhem

(Ohlin on vocals)

"Freezing Moon"

"'De Mysteriis Dom Sathanas' is the debut studio album by Norwegian Black Metal band Mayhem. Songwriting began in 1987, but due to the suicide of vocalist Per Ohlin and the murder of guitarist Øystein Aarseth, the album's release was delayed until May 1994. 'De Mysteriis Dom Sathanas' is widely regarded one of the most influential Black Metal albums of all time. It is the band's only studio album to feature Aarseth and Varg Vikernes."

    - Wikipedia, "De Mysteriis Dom Sathanas", 11 ян.' 2026 (link).

Две сцени (от "Lords of Chaos", 2018, биографичен филм относно Mayhem):

    - Ohlin kills himself, нагласил съм показалеца, LINK;

    - Vikernes kills Aarseth, нагласил съм показалеца, LINK.

Мътна и кървава.

Vikernes днес: LINK.

P.S. В затвора 1994 - 2009. 

Има осем деца от съпругата си.

Black Metal-ът е официализиран в културно богатство на Норвегия.

----------

Какво Black Metal-ът е около своята същност

Минута видео, Vikernes 

като френски гражданин

(живее във ферма):

Китарата е прашасала...

Двама (епитаф)

Нощем в горски мрак щом самотата ти попие, 

се натъкнеш на към лунна светлина, 

самодива от сърцето ти ще пие,

без да се страхуваш от смъртта.

Чаровността

Чар, с който се облицова мрак; или мрак, с който се об-лицова чар. 

И с единия, и с другия вариант се отнема живот.

Въпрос на време.

Очарование (и очароването като път към него)

"Очарован ли съм?"

Волюция | Деволюция = стоицизъм, животът е смисълът на смъртта

Волюция, самотата

Инволюция, самотата за добро = f(Еволюция - Революция)

    Еволюция → Еволюция отначало

    Революция → Революция докрай

----------

Еволюция - Революция

    = Еволюция отначало - Революция докрай

    = Начало отсам + Край оттатък

    = Волюция ↔ Деволюция

Инволюция, епикурейство = f(Волюция ↔ Деволюция),

емоционалността е смисълът на живота

"Бях ли очарован?"

"Am I evil? Yes, I am."

Разочарование

Бях ли очарован?

"The moon is full, a dark evil night.

The howl of the wolf, a dark evil power."

Излизам, бродя по пълнолуние и на нищо подобно не се натъквам.

4-те минути "Stirring the Cauldron", Whiplash' 1986, аудио:

Култовият Величков

"Ама те са мънички. Те не са голямата сопа. Освен това ще бъдат много уплашени, че следващите ще са те. Защото един, който замине на мястото на Сарафов или на мястото на Главния секретар, - той ще бъде осветен от прожекторите. А тези, малките сарафовчета, секретарчета, славчевчета: 

те работят на тъмно, тайно. Те работят в мазето. Те работят като онези от 'Властелинът на пръстените', нали ги знаете, малките, дето вършеха лошите неща. Осветяването за тях е гибелно."  

- Адв. Велислав Култов Величков

при Дремджиев, 8 ян.' 2026, YouTube (link)

Човекът неслучайно

Та самотата за добро: ами висшата цел на човек не е за към справяне с безпокойството (еволюционен не-достатък над отколкото "неспокоен"), 

но висшата цел на човек е за към справяне със самотата.

Уж за по-добро: мъдростта да се откажеш

Бях се захванал да се уча върху рокаджийска китара. Десетилетия бях китарист, 

който не умее. И никога не съм се захващал да се уча върху философия. Винаги съм философствал умело, без да бъда философ. Но изоставих китарата, предадох се. Без обаче да приютя бъдещия философ. Предадох се. Защо? Ами защото вижте този музикант, вижте го на улицата, вижте го, че никак не е рок-звезда. Нито аз съм философска звезда, вижте ме у дома. Пък и двамата сме убедителни. Аудио 5 минути (Khalee Guitars, YouTube, Oct 27, 2025):

Без коментар

    Аз (в коментар, първия): "Г-н Гуев, мислите ли, че сега в България да се търсят жилища е жизнено важно (за бизнес), щом пари има? Т.е. защо ти е жилище, 

ако имаш (достъп до) много пари? Та не ти ли трябва по-скоро цех? 

Пък жилище - за оня, който няма (достъп до) много пари. И ето как не ми стана ясно защо днес у нас във връзка с еврото цените на жилищата се покачиха, вместо да се задвижат производствени startup-и (доколкото българската икономика вече не е черна кутия). И къде е мИкроикономиката в цялата работа - нежели нагаждане на и към мАкроикономиката? Но можете ли да посочите един български мИкроикономист? Защо всички икономисти у нас са мАкро?"

    Ясен Гуев: "(1- б.м.) Жилища се търсят в определени градове - основно големи и туристически центрове. Те се търсят, защото (2 - б.м.) доходите на част от хората растат и те искат да живеят в по-големи и по-нови жилища. 

    Това създава икономически ръст, защото натоварва строителни, ремонтни фирми, както и такива бизнеси, като доставящи врати, дограми, настилки и т.н. 

    Прав сте, че е по-добре да се инвестира в производство. Проблемът е липсата на чуждестранни инвестиции и малкият брой икономически активно население у нас. Много от моите съученици от гимназията намериха бъдеще в страни като Франция, Германия, САЩ и много други. 

    Нови компании ще се създават само ако има нормално правителство, 

което има стабилен потенциал да изкара пълен мандат: тогава ще се върнат у нас българи от чужбина и ще дойдат чужди инвеститори."

    9 ян.' 2026, Yassen Guev, YouTube (link).

Свободата

Нека, самотата за добро, щото тъкмо дългът, вместо емоционалната инерция, 

те кара към търпение, нежели към в право или обратно нетърпение.

Търпение в емоцията

"This is technically a music podcast. Which is good; because if it were a philosophy podcast, I'd have to pretend to be responsible. Charles Sanders Pierce said ethics is a subset of aesthetics. Which means: whether you like it or not, music is doing moral work on you; you didn't vote for it, it just happened. Friedrich Nietzsche said that without music, life would be a mistake. Professor Slavoj Žižek: 'Music is organized trauma.' Bataille says eroticism is about losing boundaries. 'Yes, yes, eroticism is not about sex, it is about the collapse of the self. This is why pop music today often fails: 

it resolves too quickly, it gives the chorus immediately, there's no delay of satisfaction. Lacan would say the problem is not that we do not enjoy enough, it is that we enjoy too much incorrectly.' ... This was a music podcast, this was a philosophy podcast, 

this was neither." - Freidrich$*, YouTube; Jan 8, 2026 (link).

----------

* "This is a fictional parody. 

The voice is an AI-generated imitation, and not Slavoj Žižek's real voice."

----------

Т.е. иде реч нито за технически, нито за нагледен подход;

пък иде реч за подход, в който ще може да се тъкмо гледа технически.

Рекламен разговор

10-ина минути видео,

изд. 6 ян.' 2025

Доброто

(1) "My heart is racing in technicolor; daylight is fading, there AIN'T no other."

    - Lzzy Hale, "Fallen Star".

    Вместо:

(2) "My heart is racing in technicolor; daylight is fading, there IS no other."

    Защо тя не е предпочела формалния изказ (IS)?

(1) there ain't no other = there isn't no-other = I'm not

(2)      there's no other = there's no-other       = I'm

(1) "My heart is racing in technicolor; daylight is fading, I'm not."* - Самота.

(2) "My heart is racing in technicolor; daylight is fading, I am." - Самотност.

(1) Самотата е щото не-въз-можност за добро, т.е. за заедност.

(2) Пък самотността не е щото въз-можност за добро, т.е. за заедност.

(1) "Самотата за добро": ами то звучи смислено, да, защото е абсурдно.

(2) А "самотността за добро": ами то звучи безсмислено, да, защото е банално.   

----------

* Че Lzzy продължава: "I'm a fallen star that can only fall so far from you."

Изгорял метеороид.

Стълбата за към успеха

"'Everest' is as grand as the eponymous peak, and is an overall lush listening experience, punctuated by guitarist Joe Hottinger's technically ornate solos and Hale's raspy but ever-soulful howl."

Албумът (аудио):

"My heart is racing 

In technicolor;

Daylight is fading, 

There ain't no other"

Всички песни: LINK

Самотата за добро (епикурейството)

          не се съобразяват, че си сам → нека се съобразяват, че си сам

                                                                                          ↕

никой не се съобразява, че си сам → нека някой се съобразяава, че си сам

                                                                      (за да не си го набавяш)

 

Вместо:

          не се съобразяват, че си сам |                     (кинизъм)

                                                           | → съобразявай се, че не си сам

никой не се съобразява, че си сам |                    (стоицизъм)

Та скотовизмът е несамотата 

(чийто излаз е оня език, който говорел самия себе си)

Да се чувстваш по-освободено

Да се съобразяват, че си сам.

(Или поне дето онова време, в което не съм отметка, е самата тренировка.*

"Трябва да си представяме Сизиф щастлив." - Камю, 

"Митът за Сизиф", пр. П. и В. Пройкови.

----------

* Извращението е у Ted Bundy, Jeffrey Dahmer и пр., отказ от сизифовското,

та току се (консумативно) живее митът, щом никой не се съобразява, че си сам. 

"Скалата му е негова вещ." - Камю, 

"Митът за Сизиф", пр. П. и В. Пройкови. -

"Дори поотделно всяко зрънце от този камък, 

всяко парче материя от тази планина, изпълнена с мрак...")

Просвещението като подопечно

    Пихтията (в погнуса):

    - про-свещ-е-ние; 

предприемачът е, 

пред-приемайки икономически себе си,

нежели въз-приемайки себе си;

ами така е, понеже предвид предприемачеството 

пред-приемаш себе си,

вместо да си просто приемлив,

че възприемайки се 

("един от нас", пък дори най-единият);  

    - про-свещеие;

Project Manager-ът е,

про-ектирайки икономически себе си,

нежели въз-гласяйки себе си;

ами така е, понеже предвид project management-а 

про-ектираш себе си,

вместо да си просто съгласен,

че възгласяйки се 

("наш човек", пък дори най-нашият).

    Та лошо няма;

и ето, противопоставката свише ("под общ покрив") е 

най-вече между про-свещ-е-ние и про-свещение, 

нежели едва между "най-единия един от нас" и "най-нашия наш човек".

Т.е. лидерство нежели вождизъм... 

Та Project Manager-ът (и лично) иде след предприемача (погнусата да си личинка).

(Виж фрагмента ми "Предприемачество и project management": link.)

Предприемачество и project management

Онова време, в което не съм отметка, е самата тренировка.

"Трябва да си представяме Сизиф щастлив." - Камю, 

"Митът за Сизиф", пр. П. и В. Пройкови.

Но как ли се става предприемач, 

как ли се постъпва за към startup? 

Понеже вече да си от България 

не означава, че изскачаш от черна кутия.

Шумен, 6 ян.' 2025 (Еврозоната).

Да. Ами:

    (1) регистратор;

    (2) банка с инвестиционно банкиране;

    (3) бизнесов проект;

    (4) инвестиционна гаранция (от банката);

    (5) предварителен инвеститор.

Предприемачът се свежда в Project Manager, 

та startup-ът - в проект, пък банката - в обслужваща,

щом клиентството се препречва от предварителния инвеститор:

    (1) регистратор;

    (2) Project Manager;

    (3) предварителен инвеститор.

Лошо няма.

Тя и той: критиците

Току подкопавам живота си, та посочвам самия живот. Схващаш самия живот критично, пък живеенето го захвърляш. Живеенето аха се окаже дрипата на живота ми, но не сме заедно. Нима ми олеква! Или подлагаш самия живот на критикуване, пък живеенето го умираш. Заедно сме, олеквам вместо "нима ми олеква". "Носете си новите дрехи, момчета!" Стефан Цанев. Как да стане? Шумен, 6 ян.' 2025.

Смисъл

Животът е смисълът на смъртта, а емоционалността е смисълът на живота.

Оня език, който говорел самия себе си

Лампедуза, "Гепардът". Фабрицио, възрастният аристократ с модерен трепет; 

и Анджелика, младата плебейка с аристократичен трепет. Да, просто трепет. Solo recordarte, "само спомен", както на испански се пее в "Tan lejos de aquel sueño", Rata Blanca. Спомен от бъдещето... Пък емоционалността е мотивационният фактор помежду им, но се заключава в един невъзможен валс. И същото се получава в Дикенсовите "Големи надежди"... Та всичко останало се в последна сметка приспособява. Казва писателят. Средата на този валс отсъства все още. Ех... Нека видим сцената от последния епизод на "Il gattopardo", 2025, Netflix. Kim Rossi Stuart, Фабрицио; Deva Cassel (дъщеря на Моника Белучи и Венсан Касел), Анджелика. И техните прекрасни 3 минути. Моите 3 минути на ридание. Струва ли си да се подслоняваш под езика? 

Обиталището и оня език, който говорел самия себе си

"... аргументи за това, че светът не може да няма начало на времето си и че, напротив, той не може да има такова начало, са формулирани още през Средновековието от т.нар. схоласти. А в тия 'мрачни', както се твърди, години тогавашните студенти по 'свободните изкуства' в Сорбоната, Оксфорд, Кеймбридж и т.н. - по това време петнадесет-шестнадесетгодишни - в порядъка на 'упражнение' е трябвало да разрешат противоречието помежду им. 

Дали днешните биха могли да го направят? Лично аз съм го опитвал с моите студенти." - Калин Янакиев, "Помислете над тази загадка", 4 ян.' 2025, Портал "Култура" (link). Едно изречение, прост отговор: емоционалността не е мотивационният фактор в среда, с която, ето ме, живея (да, в която "светът не може да няма начало на времето си"); пребиваването обаче не е за решение (пребиваването: "той не може да има такова начало"). Истинската загадка е следното: обратен завой, моята половинка. Ти. "Пуснеш се по пързалката". 

Не се справиш с емоциите си. Не ги разпознаеш в палитрата им. Та току потънеш. Подтиснеш ги чрез манипулативна готовност, изпод която на свой ред се надигне изземащ личността гняв. Необходимо е да се отвори изпускател. Нацелиш се... 

И пак, и пак. Скука. Умора. Отегчение. Маниакалност. Лекът е обратният завой. Усвоиш гнева. Разпознаеш палитрата. Приложиш стоицизъм. Стоицизмът изисква публична комуникация. Избегнеш сковаността. Правиш завои. Не че вземаш завои. Ре-кламираш езика. Да, или в среда, в която емоциите се изразяват, вземат се завои: епикурейство, ре-кламира се мисленето. Лекуваш се разпознато. 

Или в среда, в която нито мисленето, нито езикът се ре-кламират. Ето. Отсъства упътване. Лекуваш се инкогнито, и макар по лекарска препоръка. И тъкмо това твое инкогнито, твоята гениалност: ами то е ничията земя към епикурейски преход! Шумен, 4 ян.' 2025.

Вземеш завоя

    {Безпътица. - 88-ма, 89-та, 90-та, 91-ва. Паузата, студентската стачка... 

Та тайнството в моя живот трая под завивките на "Stronger than Pride", албум, който тъкмо беше излязъл. Ходих междувременно на ски в Боровец, 3 зими подред. И веднъж паднах на тила си, превъртях се долу в един трап. Но ходих и до Будапеща, Прага. Падна Берлинската стена. Ходих и на концерта на Sodom в София. И не мислех нито за миналото, нито за бъдещето, нито даже за настоящето. И все мислех, мислех за Sade, да, косвено; тоест бях се умислил. Шумен, 2 ян.' 2025.}

    Пък място [x] и време [t].

    (1) Та колкото по-голяма е спрямо ъгъла дъгата [L], толкова радиусът [R] е по-дълъг: L₀ / π = 2R; L₀ = x|t * → "π", ами завоят полага окръжност по някаква посока, разсейване, про-свещение, езикът се губи, кълбо, квантодинамика (Платон -> Хайдегер).

    (2) Че колкото по-остър [d(-e^L)/dL] е завоят [L = xt], толкова центърът е по-близо [-e^L]: d(-e^L)/dL = -e^L → "e", ами окръжността се състои в завоя по някаква посока, съсредотоЧВане^, про-свещ-е-ние, езикът се печели, сфера, мисленето се ре-кламира, космодинамика (Аристотел -> Брентано).

    ----------

    * "на това място по всяко време или на всяко място в това време".

    ^ (3) съсредоточАването: езикът на езика на езика... метасфера (Фреге -> Ръсел), която в комуникация се (анти-"2") деструктира (анти-"1") конструктивно, 

тоест езикът се ре-кламира.

    ----------

    Да се съсредоточиш:

        усвоявайки емоциите си (3), стоицизъм;

        изразявайки емоциите си (2), епикурейство.

    Стоицизмът е за който не може да се справя с емоциите си (обратен завой).

    Но ето, епикурейството се спъва в отказа да те упътят (нито мисленето, 

нито езикът се ре-кламират).

    Аудио:

Кон-струкция и единица: структурата

Хм, та вплетената, "комплексната" нула е въображаема, нежели, видиш ли, действителна. Т.е. че действителната, "реалната" координатна ос се в комплексната равнина разчленява (от въображаемата координатна ос, "имагинерната"). 

Пък равнината изобщо се разкрива в комплексна, т.е. "вплитаща", щом два взаимопротивоположни ръба, да, на равнината, се взаимозасрещнат. Издънен цилиндър. Обръчите на издънения цилиндър се държат един след друг 

(т.нар. Аксиома на избора). "Обръчи в себе си". Да, конструкция. Как ли? Про-свещение. Но ето че дето в продължение обръчите вече на кухия геврек се държат един без друг. "Обръчи за себе си". Да, структура. Защо ли е? О, ами защото единицата се разкрива структурно, като разкрива се никак освен в комплексна единица. Кронекер ("Бог е създал целите числа, всичко останало е човешко дело"). 

"Имаш ли своето 'защо' към живота, то ще можеш да понесеш почти всяко 'как'." - Ницше, "Залезът на боговете", аф. 12, пр. Г. Кайтазов. Про-свещ-е-ние.

Феноменология: същественото

    Началото:

ами съществуването - отвъдно,

та същността - присъща, 

че явлението - отвъдностно (природа).

    1. Краят: 

ами съществуването - присъщо ^,

та същността - отвъдна (истина),

че* явлението - отвъдностно.

    2. Средината:

ами* съществуването - отвъдностно (форма^^),

и та същността - отвъдна,

че явлението - присъщо.

    ----------

    Феноменът*:

или** (1) бъде с посочване

и е безотносителен към гледната точка (про-свещ-е-ние), 

или (2) бъде без посочване

и е относителен към вкупом всички гледни точки (про-свещение). 

    ----------

    * "... дървото за познаване доброто и злото" 

(Битие 2:17, пр. 1940).

    ** Franz Brentano, 

"Psychologie vom empirischen Standpunkte"

(щом феноменологията не принадлежи на феномена).

    ^ Franz Brentano, 

"Von der mannigfachen Bedeutung des Seienden nach Aristoteles" |

"Die Psychologie des Aristoteles, insbesondere seine Lehre vom Nous Poietikos".

    ^^ "... просто форма на живот, в която остава ирелевантно кой живее",

Христо Стоев, 17 май' 2022.