Душевните епохи

Лист, Балада 2, четвърт час аудио с пиано:

Това, което Лист най-добре умее, 

е да довършва с възвишеност слушателя;

интимност & простор

Щрих

Важно е да се добави, че нямам предвид матрична - с рефлективен ефект - структура, но имам предвид тъкмо рефлективна структура.

Примерът на Асен Василев е непълен

Ами да си обуеш първо чорапа, пък после обувката: въвежда се във времето практиката; но пък да те работи компютърът, вместо да работиш на компютъра: въвежда се във времето битието. (Това ми го подшушват нанороботчетата против биохакерската зараза.)

Време и битие

Основният въпрос за нашето време е как да влезем в компютъра.

В компютъра: компютърът отвъд Зенон Елейски

(виж фрагмента ми "Икар с рефлексия: лов за език", link)

F = Fk sinc[(π/ΔTn) T]; T, време

----------

Класическият:

    потенциали

        F1 = [f1(0, 1) > f1(0, 1) > ...]

        F2 = [f2(0, 1) > f2(0, 1) > ...]

        ...

        Fk = [fk(0, 1) > fk(0, 1) > ...]

        ...

    актуална серия F(F1), F(F2), ... | усеща се атмосфера → битието

----------

Квантовият: 

    актуали 

        Sum* = F(ΔT1) + F(ΔT2) + ... + F(ΔTmin ≤ ΔTn ≤ ΔTmax) + ... ; ΔTi ≠ ΔTj

    потенциална серия Sum, Sum, ... | пре-бивава се атмосфера **

----------

** "Von der mannigfachen Bedeutung des Seienden nach Aristoteles"

"От многостранното зараждане на битието след Аристотел",

    дисертацията на Franz Brentano

* T → потенциална безкрайност:

Икар с рефлексия: лов за език

(как се философства от пусто, че в празно)

Пещера след пещера или на слънцето в сърцето.

Слънце в сенките самотни

Как зад невидим параван
обръщаш ти все гръб към другите,
пък с тях съпругата, дечицата, съпругът дей? 
вместо посреди всинца нам,
що сме в пламтящия зандан.

Шумен, 10 февр.' 2026

----------

Пазарният интегритет тук,

неужели при коледния базар!

виж Калин Янакиев,

"Етюд за самотника".

Абсолютът: "понеже да", "нежели не", "неужели..."

Ницше, "Залезът на боговете", пр. Г. Кайтазов:

"Формулата на щастието ми: едно да, едно не, една права линия, една цел..."

Права линия, безкрайна, чието начало и край съвпадат;

биеш в точка тъкмо която я няма, съществуваш заедно.

"L'homme est un être qui est ce qu'il n'est pas et qui n'est pas ce qu'il est."

"ЧовекЪТ е битие, що е това, което не е, и що не е това, което е."

Sartre, "L'Être et le Néant" ("Битието и Нищото").

Петте мои стиха "Слънце в сенките самотни" са в призрачен диалог с епитафа на Рилке, който той си е съчинил сам: "Rose, oh reiner Widerspruch, Lust, niemandes Schlaf zu sein unter soviel Lidern" ("Lidern", клепачи | "Liedern", песни); "роза, о, чисто противоречие, радост, ничий сън да не бъдеш под толкова много клепачи" (пр. Венцеслав Константинов). Т.е. Рилке в своя епитаф звучи пластично, 

като че бидейки секретар на Огюст Роден.

----------

Приложение: квантовият компютър, Златната среда мерително

1 bit:

А = [прахосник ли (0)

         скъперник ли (1)

         ----------

         харчов -> колко харчи по тази или онази мяра 

         = 1, 2, ... 2^n; n = 1, 2, ... ; n -> ∞]

Б = [прахосник според това мярно количество

        скъперник според онова мярно количество

        ----------

        щедър според разликата в мярните количества -> колко много щедър]

А + Б = Б -> А = 0 -> Б = Б:

[колко много щедър -> щедър според разликата в мярните количества

  ----------

  прахосник според това мярно количество

  скъперник според онова мярно количество] 

-> [прахосник = min 

      скъперник = max]:

1 qubit

Обичният ми валс

Шопен, Валс 7, аудио: 

Наш'те хижи

С музика:

 

Самотницата на Калин Янакиев

ПротивНоестествена мимикрия.

Виж "Етюд за самотника (III)", 

публ. Портал "Култура", 8 февр.' 2026: link

----------

Нечий коментар отвъд Калин Янакиев: ами ние "имаме извънземен кемпер, 

който се телепортира от едно място на друго за нула време. Имаме вила на ужасите, разположена в район, където извънземните имат база. Имаме шест трупа, чиито ментални субстанции са отведени на извънземна станция. Имаме и ДАНС, които на по-късен етап ще бъдат изстреляни в космоса от извънземните. Имаме и един много прост народ, който не вярва в съществуването на извънземни (и невидимите паравани - б.м.) ..." - 9 февр.' 2026, YouTube.

Прекрасно речено! Че тъкмо защото не вярва, та си съчинява. Понеже ако вярваше, нямаше да има страничен ефект.

Виж фрагмента ми "Докрай": link

Докрай

    За интегриране. Живей като хората! Че неопределено интегралът е уточненото разпределение на интензивността. Пък иновация, морал и много работа. Определеният интеграл, съвкупният интегритет. Ама човек не говори езика - а чрез езика. Тоест морал. Пазарният интегритет, интегралът откъм минус докъм плюс безкрайност. Пък иновация и много работа. Лидерството. 

    Изобличителен анализ (пример).

    - Лорчето Крумова пак служи за параван, адвокат и трибуна на приятелчетата ѝ от ПП-ДБ! Срам и позор!
    - Зад или пред паравана е този "срам и позор"?
    - Очевидно не ми разбирате коментара, защо да си правя труда да Ви се обяснявам?!
    - Първо не го виждам.

    - От "паравана" ще да е.

    - Ама човек не говори езика - а чрез езика. (Та може ли екзистенциален статус да се прИпише, или говорите за друго, тоест ЧРЕЗ "паравана"?)

Блестящата отвори сезона

Линкълн, Калифорния

6 февруари' 2026

Рокът е неин

Видео:

Lzzy Hale

Торпила

Клишето гласи "жъне успехи"

Eidos и динамика

    Че ако импулсният и честотният аспект на енергията бяха същевременно,

ами светлината щеше да се разпространява дивергентно.

    Т.е. че ако езикът говореше сам себе си, 

ами щеше тъкмо някой да го говори.

За децата

Kim "King Diamond" (Поп Каро) Bendix Petersen,

виртуозът на злия прочит,

съгражданин с Андерсен и Киркегор

30-минутна видеобеседа

"Let it be done..."

    Doctor: "Who's gonna set fire into the coffin?"
    Priest: "I think, you and your wife to be. Should do it together while I keep the demon inside with my crucifix."
    "Eh..."
    Doctor: "So it's into the coffin, use the torch! And then we put the remains into his sister's grave, right?"
    Priest: "Yes, let it be done."

    - King Diamond, "Let It Be Done", 1 min. audio:

Yes, let it be done...

Кант: "Към вечния 'мир'"

"Мислите без съдържание са празни, нагледите без понятия са слепи" 

    (Критиката, началото на Трансц. логика, пр. Ц. Торбов).

Та мирният вариант, сиреч мАкровариантът: 

    пък нали логиката е понятната спойка между мисълта и нагледа;

    пък нали съждението е логическата сглобка;

    пък нали законът е съждителната пратка;

    пък нали съобщението е законната претенция, 

        ДЕТО (EIDOS) светлината току описва себе си

        ами ту енергийно, ту импулсно, 

        unus pro omnibus | omnes pro uno,

        историзъм, и вътрешното сетиво, 

        че празни мисли и слепи нагледи,

        БАБИНИТЕ ДЕВЕТИНИ.

А и че мировият, НЕ ЩЕШ ЛИ, вариант, сиреч мИкровариантът:

    пък нали логиката гранично, "аз",

        дето светлината вижда себе си

        ами енерго-импулсно, "нас", 

        вместо виждайки се косвено.

("You don't understand. It's all part of the deal. Amon belongs to Them."

    - King Diamond, "'Amon' Belongs to 'Them'".

"Какви изкупителни празненства, какви свещени игри ще трябва да измислим?"

    - Ницше, "Безумният човек", пр. Х. Костова-Добрева.

    ПАЗАРНИЯТ ИНТЕГРИТЕТ.)

P.S. 1927 г., провежда се Fifth Solvay International Conference on "Electrons and Photons". Айнщайн предлага мисловен експеримент (Thomas Young, 1801, Double slit experiment + как текущият фотон "или там, или там", енергия измежду всички, но импулсът - поотделно): светлинна дифракция къмто две светлинни дифракции, че къмто светлинна интерференция. И всяка от двете вторични дифракции, видиш ли, извлича импулса на, пък интерференцията, видиш ли, извлича съответно енергията на първичната дифракция; и ето ти ги определени ведно импулсa и енергията, unus pro omnibus | omnes pro uno... Но уви, първичната дифракция - при тази или при онази от вторичните - божем колабира, omnes pro uno, бидейки с това вълнова функция, въвеждаща в unus pro omnibus & omnes pro uno, вместо в извън функционалност. Понеже инак 1927 г., излиза Heidegger, "Sein und Zeit", празни мисли и слепи нагледи.

     "Adam Smith said: 'The best result comes from everyone in the group doing what's best for himself.' Incomplete. Because the best result will come from everyone in the group doing what's best for himself AND THE GROUP." - John Nash, "A Beautiful Mind" (film, 2001). Пример: Затворническата дилема, доверие очи в очи (емпатия).

    "'A physical law must possess mathematical beauty', Dirac wrote on the blackboard when he visited the University of Moscow in 1956 and was asked to write an inscription summarizing his basic view of physics." - Helge Kragh, "Simply Dirac" (link).

Историзмът: бабините деветини

Обявени са от Кант, понеже: "мислите без съдържание са празни, нагледите без понятия са слепи" (Критиката, началото на Трансц. логика, пр. Ц. Торбов). Аз: "мисли, зад които нямаш съдържание; нагледи, зад които нямаш понятия". Зарядът се възбужда реално, пък се упокоява виртуално. Т.е. светлината е невидима освен относно себе си. Ницше, "Безумният човек" (пр. Х. Костова-Добрева): "Какви изкупителни празненства, какви свещени игри ще трябва да измислим?"

Пазарният интегритет

... е атракторът на прекършения историзъм.

    ("А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице..." - Деяния 10:34, пр. 1940. И та щом делом се каже, че "всяка жаба трябва да си знае гьола и възможностите"*, остава ли нещо, ОТ което ние, людете, ТРЯБВА да бъдем равни? Ами че ПРЕДВИД виртуалния интегритет! Да, обаче виртуалното, т.е. нежели реалното, поле е зарядно, "аз", та не може виртуалното поле да се, "ние", симетрира освен евклидовски, т.е. освен в собствения си разпад. 

И пък изходът е "много работа"*, максимата "предполагам, работиш": но тя не ни въвежда в императив, недостатъчна е, НУЖНОТО е... "полагам, работиш".

    ----------

    * Прекършеният историзъм се загатва в констативен патос от въпросния фрагмент, чийто автор, на фрагмента, не ми дава съгласие за цитат. Гениален текст, напаснат към прословутия Ницшев фрагмент 125 от "Веселата наука" - "Безумният човек", пр. Х. Костова-Добрева: "... Но как го направихме? Как успяхме да изпием морето? Кой ни даде гъба да изтрием целия хоризонт? Какво сторихме, 

когато освободихме тази земя от веригите на слънцето и? Накъде се движи тя сега? Накъде се движим ние? Далече от всички слънца. Не падаме ли непрекъснато? Назад, настрани, напред, на всички страни? Има ли все още горе и долу? Не блуждаем ли все едно из някакво безкрайно нищо? Не усещаме ли дъха на празното пространство? Не стана ли по-студено? Не настъпва ли непрекъснато нощ и все по-дълбока нощ? Не трябва ли да се запалят фенерите посред бял ден? Не долита ли до нас нищо от шума на гробокопачите, погребващи Бога?... Никога не е било извършвано по-велико дело и който и да се роди след нас, ще трябва заради това дело да намери място в една история, по-висша от всяка история досега..." Т.е. Ницше - спрямо респираторната наука и една филетирана история, - Ницше спроти историчната залъгалка залага на свръхисторията, да, против захвърлена като бял джигер културприрода.)

Вкъщи

"Found one of your old mixtapes. Remember listening to 'Grace'*, I do. We were driving to DC. I was drunk in your backseat, I know. And nothing will ever be like when we were seventeen. The stars will rearrange, and blue will turn to gray. Everything will change." Нарича се "The Silence". Ами тия двамата, Lzzy & Joe (Halestorm), си живеят царски, а са им потънали гемиите. Защо ли? Та защото тя е Drama Queen. 

Пък сивотата я мъчи... Не са на кеф. Но тя затова държи на по-артистичния интериор и особено на цветното осветление... Джо не смее да я опердаши - тя му изкарва прехраната.

Една минута видео със звук, публ. 5 февр.' 2026:

----------

* Албума на Jeff Buckley.

При гробовете: безсънни нощи

"Everywhere that ghostly stare. Do you remember when grandmother said she heard Them sing? We have to leave before the dawn." - King Diamond, "At the Graves", 

9 min. audio:

----------

"I cannot sleep at night. That's what the day is for anyway. And as the clock strikes midnight, I hear Them dancing at the graves." - King Diamond, "Sleepless Nights", 

4 min. video:

Да(е)тския страшник

(Поп Каро)

Лидерството (иде от пазарния интегритет)

    О, ами чрез лидерството (а вождизмът е отпреди пазарния интегритет) се отваря критикохоризонт, нежели да се предлага критикуване (прожекционният 

управител *).

    Пък пазарният интегритет си се налага, понеже "аз": виртуалното, 

т.е. нежели реалното, поле е зарядно, та не може виртуалното поле да се симетрира освен евклидовски, т.е. освен в собствения си разпад.

    ----------

    * И нито съм предприемач (лидер), нито технолог (прожекционен управител); ех, аналитик съм, не умея да работя с хора и машини, но умея да работя в екип 

(с лидера и с прожекционния управител: за да викам на магарето "чуш", пасивирайки прожекционния управител и активирайки лидера).

    Ето че прожекционният управител се относно него, аналитика, явява the Pied Piper, когато се маскира вождизъм.

Пазарът като два варианта

Че съобразно структурата (финансова) прав, пък и кръгов, конус:

    та хиперболичният оптимум (от трудовия по двустранно предлагане пазар) 

    сочи към парабол. минимум (т.е. сочи във фокус, да, къмто стоковия пазар,

    който пък е търсенето и предлагането); хипербола -> парабола. 

Или че съобразно конструкцията (финансова) прав, пък и кръгов, конус:

    та хиперболичният контраоптимум (от трудовия по двустранно търсене пазар) 

    сочи към елипт. максимум (т.е. сочи в притежание, да, къмто стоковия пазар, 

    който пък е търсенето и предлагането); хипербола -> елипса.

Първият вариант е ПАЗАРНИЯТ ИНТЕГРИТЕТ: 

    интегритетът с малка буква е спазарителен.  

P.S. Фин-ансите са конич-ни, понеже ИДЕ РЕЧ за settlement. 

    Хм, ами върхът на (фунийно) правия кръгов конус е "non grata";

    т.е. правият кръгов конус, да, че систематично 

    или колабира в стру-ктура (силовите прави не са радиални), 

    о, или правият кръгов конус, да, че систематично 

    колабира в констру-кция (потенциалните окръжности не са концентрични).

Пазарната динамика не може да се вникне мАкроикономически 

    (снизкритически, да, относно мИкрополитиката);

    т.е. мИкроикономиката е вникване в пазарната динамика 

    (относно мАкрополитиката).

A, парабола | B, елипса | C, хипербола

"... to the last drop of blood: twilight symphony"

"Grandma' came, and knocked at my door: 'Wake up, Кing, wake up, my dear! I am gonna show you about the house of Amon. You will hear Тhem telling stories from far beyond this earth.' We laughed with tears in our eyes. Oh, I felt so heavenly! It is time for tea, it is time again." - King Diamond, "Tea", 5 min. audio:

----------

"Flying questions from the police. I'm waiting here in an ambulance for 

Dr. Landau. Now I hear Them again, singing twilight symphony." 

- King Diamond, "Twilight Symphony", 4 min. audio:

Костовизмът

... позволи на финансистите да се отнесат критически към политикономията

(виж фрагмента ми "Интегритетът с малка буква": link).

Интегритетът с малка буква

(вместо и "голямата правда", и "Малката правда" *)

"та в плувен басейн температурата се представя със скаларно поле, 

че във всяка точка има определена температура;

докато потокът на водата се описва с векторно поле"

- Wikipedia, "Векторен анализ", 5 февр.' 2026

(Josiah Willard Gibbs):

"градиент е посоката и скоростта на скаларна промяна;

дивергенция е големината на векторен източник (сточник);

ротация е посоката на векторно въртене"  

----------

градиентът, макар собствено, е недостатъчен,

ами защото с него полето се подставя, надставя или поставя,

нежели пред-поставя

----------

[дивергенция & ротация] ^

↓

[ротационна дивергенция & дивергентна ротация] (спинор, spinor) ^^

----------

[противоположните дивергенции 

се съприкосновят в неутрализация,

пък противоположните ротации 

се съприкосновят в конволюция] ^

↓

[но противоположните ротационни дивергенции 

току се конволюират в неутрализация,

пък противоположните дивергентни ротации 

току се неутрализират в конволюция] ^^

↓

интегритет:

самият интегритет граничи, 

за да МОЖЕ граниченето помежду да бъде интегритет

----------

Електроинженер ли съм, или на "басейнова" дирекция директор!

"Предполагам, работиш" **

Шумен, 5 февр.' 2026

----------

* Виж есето на Георги Марков "За голямата и малката правда"

** Критическото отношение към политиката е мАкро,

а към икономиката - мИкро;

но това не означава мАкрополитика и мИкроикономика

Сестрите Уилсън

Майките на Lzzy Hale. Но в един момент започват да употребяват, и особено Ан... Мамата си тракали. Ann е брюнетката, певицата с топлия глас (та Лизи скрито завижда ней за бюста и не че не и подражава на визията и жестовете), пък Nancy е блондинката, китаристката-фурия. Двете душегубки от Heart, най-емопатетичната и същевременно душевна рок-група на 70-те. Годината е 77-ма. Нека видим и чуем "Barracuda" и големия шедьовър, "Crazy on You":

Под нулата

    Пък щом - ами метричното тежнение - не е под прицел (-2),

прицелът се - какво ли? - увлича според метричното тежнение (2),

понеже метричното - как ли? - тежнение се увлича според прицела (1),

защото прицелът при метричното тежнение не се увлича (0).

    ----------

    Разум по същество: 

че откритие, поле^, дейността като разбивка, вместо като спойка:

        (-2) т.нар. тревоги, дейността като спойка;

         (2) мислене по същество, 

та мисленето и разумът не ("-2" -> "2") съвпадат ^^;

         (1) тревожност отвъд тревогите;

         (0) дейността уж като разбивка, вместо като спойка;

        (-1) тревожност "при" тревоги. 

    Метричното тежнение = духовните категории.

^ за да граничи самият интегритет.

Т.е. самият интегритет граничи, 

за да може граниченето помежду да бъде интегритет.

^^ мисленето се притежава универсално, 

разумът - уникално (по същество са,

философията е философия на съществуването).

Парадоксът на таралежите ^

    Ами това е последното писание в собственото Шопенхауерово наследство. 

Но Шопенхауер, позовавайки се на вътрешната топлина, подсказва разрешението. За да не би, дето консумативно се топлиш, когато ти е студено, та конфликтно се топлиш, когато те боде. Пък ето че току се наложи равновесие между консумация и конфликт. Ах, тревожността! Избягва ли се тя?... Откритие: дейността като разбивка, вместо като спойка. Но това ни го казва Ницше (Франц Брентано, Лойцен Брауер, Пол Дирак, Джон Наш, Славой Жижек). Духовните категории са обект за омраза, когато не можеш да се разтревожиш отвъд тревогите. 

Че мисленето иде сетне. Примерът съм аз. Шумен, 4 февр.' 2026.

    ----------

    ^ "One cold winter's day, a number of porcupines huddled together quite closely in order through their mutual warmth to prevent themselves from being frozen. But they soon felt the effect of their quills on one another, which made them again move apart." - "Yet whoever has a great deal of internal warmth of his own will prefer to keep away from society in order to avoid giving or receiving trouble or annoyance." - Schopenhauer, "Parerga and Paralipomena", II, 396, tr. E.F.J. Payne.

Параноидна шизофрения

Обиждам се вече по много сложен начин, ако си забелязала. И не смея да ударя. Да, защото съм страхливец и егоист (такъв), пък с що-годе интелектуални качества. Развих се философски out of necessity. Свободата, свободата! Истината... Упрекваха ме в леност, пък доскоро - в пасивност. Възползват се, дето или съм нащрек, или разсеян - тоест и в двата случая несвястен. И при всяка сгода току ме клъвнат. Зная, че не съм просено зърно - знае ли го Пилето, което ми пращат!? Парирам ги със спартанска философичност. "You must never ever tell anyone what I've told: I've heard 'Them' singing too."* Виждаш как биохакерите се явяват слаба ракия. "It's all part of the deal."* (* King Diamond, "'Amon' Belongs to 'Them'".) Шумен, 3 февр.' 2026. Монолог от една пиеса.

"Полагам, работиш"

Аз, аз, който не говоря самия себе си. Свръх-човек се сякаш подвизава отвъд: 

ами от например Чезаре Борджия; който, видиш ли, обичал е далечното. 

Ах, това го е правило най-щедрия човек на света, спестявайки ти срама. 

Но е обръщал към теб другия край, щом не оцениш по благородство щедростта. 

О, и просто се е запазвал цял, без да се нуждае от морал. Та иначе нежели т.нар. държ-авност: пък или "държ-авност", или невям който говори самия себе си. 

Ала се от тъкмо едното или другото въвеждаш в консумативна дупка предвид 

"оня свят", че "предполагам, работиш". Другият край.

Любов

Гледала ли си 3-те минути сцена относно най-демоничния мъж в историята? Виртуозно изпълнение от Mark Ryder. Обърни внимание най-подир на очите, музикалната тема и устрема към мощ. Бил е влюбен в една много красива благородничка, която се е казвала Карлота и... която е приличала на теб. 
Аз, уви, не приличам на него... Той всъщност е обичал далечното.

Обичал е далечното. Ами това го е правило най-щедрия човек на света, 

спестявайки ти срама. Но е обръщал към теб другия край, щом не оцениш по благородство щедростта. И просто се е запазвал цял, без да се нуждае от морал.

Философът трябва да затваря кръга

Човешката перспектива (нежели друга): гледната точка като опорна точка. 1. Хаос, психо-логия: мръсният няма да се изкъпе, ще се изкъпе чистият. -> 2. Логос, логика: чистият няма да се изкъпе, ще се изкъпе мръсният. -> 3. Космос, 

фило-софия: гледната точка се губи (та ето защо Талес е паднал в дупката). 

Нефилософската гледна точка се губи в хаоса (самия език), нежели в космоса; нуждае се от дупка, т.е. консумация. Про-доволствието философски е неконсумативно; про-доволствието философски е цивилизованото 

про-доволствие. Про-доволствието поначало нито е консумативно, 

нито неконсумативно; нима е човешко! Що за гледна точка. "Държ-авност" ли? 

Ами нека отмира тъкмо за т.нар. държ-авност.

Разминаване

Отидох да си купя за ядене. Навалял е сняг. Утъпкали са го пътьом. И вървим с теб един срещу друг по тясна пъртина и отстъпим наляво и съответно надясно, 

за да не минем точно тук по нея, точно Тук. Та не сме необикновени, даваме си път, път, който не съществува - вместо да минем по него и се сблъскаме от любов. Шумен, 2 февр.' 2026. (Нали, мила? Упражнявам се в красноречие.)

Водачеството и Степният вълк

Два икономически принципа. Словосъчетанието "икономически принцип" нали представлява оксиморон? Те са принципи, доколкото се взаимоизключват. 
Като единият е да си постилаш, за да лягаш; другият е да дърпаш чергата към себе си. Ами изразяват се къмто Принципал. Ех, и ето че първият - членоразделно, изразява се с "полагам, работиш", а вторият - нечленоразделно, изразява се с "предполагам, работиш". Та първият изисква Принципал, хм, лидерство, членоразделност; вторият се угажда с Принципал, да, по вождизъм, членоразделност. Палатки по степния хълм. Пък първият - небостъргачи в плаващи пясъци.

"By chilling woods I stand"

24 ян.' 2026, Великият Олве

5-минутно видео

Джо и титанидата

30 ян.' 2026, Маями, на кораб

6-минутно видео

Пък аз тук от студ съм се свил като рибарска чурка

Нея

Твоята опорна точка е не-три-виална, т.е. с нея и достатъчно дълъг и здрав 

(и дебел) прът мога да повдигна Земята чак до Седмото небе. 

(Намираш ли ме за остроумен? За да си дойдем на думата.)

Разговор

В спора, за Бога! "В спора се ражда истината" -> "в спора истината се ражда": 

що за истина (Кой ли масло налива в огъня).

Колело

    - Може ли да се мисли без опорна точка?

    - Може, ако човек има чист ум и здрав разум.

    - А как се живее от чист ум и здрав разум?

    - Трудно.

    - Езикът като разговор.

    - Монолог, диалог, разговор - кой е най-труден?

    - Не и просто (или сложно) разговор, но езикът като разговор.

    - Езикът като разговор е възможен в монолога, според мен.

    - Езикът като разговор е въз-можен и въобще в разговора.

    - Българският език е философичен, с много пластове и вариации; много интересен език е.

    - Боже, може ли да се мисли без опорна точка?

    "Който ми слага на сърце деконструкцията и настоява на различието, 

се намира в началото на един разговор, не при целта му." - Гадамер, 

"Деструкция и деконструкция", пр. Антония Колева.

Езикът: английският и българският

Ето за кое става въпрос

(то при Нея не стои три-виално):

that is a thing

(1) that IS a thing

(2) that is a THING

----------

am I a thing?

no (1), I am not (2) ^

не, не съм ("1" ≡ "2") ^^

----------

^ "practice what you preach"

(по Plautus, "Asinaria", III, 3)

^^ "повечето хора знаят да се препоръчват, а не правят нищо"*

(Левски, писмо до Каравелов, 27 юни' 1872)

----------

* т.е. правят нещо, че "предполагам, работиш", нежели "полагам, работиш"

Наяве

    "Предполагам, че работиш",

истината се извежда по авторитет 

заради да се предяви проблемност щото за не-истина.

    Но кое ли е истина?

    Истината се проблематизирва 

заради да се въведе не-истина щото в авторитет,

да, та "полагам, че работиш".* 

    Пък понеже справиш ли не-истина, 

справяш проблемност.

    Че истинският разговор започва 

от кой къде го стяга чепикът.

    "Полага се" (?) актуалност *, с която пък се предполага активност.

    Предполага се актуалност, с която пък "се полага" (?) активност.

Първото е невалидно.

    ----------

    * Формосъдържателен анализ.

"(1) истината, (2) истината, (3) истината, (4) истината... 

there IS no-truth" (истината, проблем - вместо дето не-истината)

1. Becoming: как истината се завръща

2. Knowing: моралното съждение като предназначение

3. Being: "аритметика", самоцелността е а-морална; 

и "стереометрия", дългът е не-морален

4. Willing: да се трудиш посредством каквото получаваш ("полагам, че работиш"),

нежели спрямо каквото получаваш ("предполагам, че работиш")

Нека послушаме музика

Bruno Schotten, vocals, guitar. Jonas Weber, guitar. Simon Brooker, bass. Jakob Zeblin, drums. "Lone Wanderer from Freiburg im Breisgau make a striking statement 'Exequiae', Jan 28, 2026 (пресен-пресен), in the realm of Funeral Doom." 

"To Rest Eternally", "Existence Nullified", "Life's Lost Vanity", "Anhedonia", "Epistemology of the Passed". Зареден съм с оптимизъм. "Mournful magnificence", нечий коментар. Скитам по такива места и слушам гласовете. Пък ти тогава не ме заведе... "The artwork, in keeping with the quartet's tradition, is by Romantic painter Ernst Ferdinand Oehme, whose 'Procession in the Fog' captures the album's grave stillness."

Аудио:

Как истината се завръща (there IS no-truth)

О, ами че за технология мож' се пре-доставя паричен излишък, щом валутата е обезпечена въ-обще с обмен, да, нежели счетоводна; и пък значи, 

дето заплащаният труд е п-р-о-точно, нежели отражателно.

И нима значките на битието - нима струват нещо! 

Че например българският паричен знак.

(Та това, това как ви звучи; 

т.е. виждате ли го?)

Истина и гледна точка: другата и всички

Аз ли? "Продължаваме нататък". Въпреки че разговорът с теб е тъкмо по милост, нежели по заслуга... Пипниво се пишат такива текстове, трябва да бъдеш запетайкаджия... Also sprach Zarathustra. Ein Buch für Alle und Keinen. Von Friedrich Nietzsche. Ами истината е което ни допълва заедно. Чия ли гледна точка? Но пък истината е"," което ни до"-"пълва за"-"едно. Та symmetry each other. Гледна точка гледищна си е. Че "моята е, моята е", каза тя. (Хм, виж фрагмента ми за Drama Queen: link.) Дедукция... индукция. КАК ИСТИНАТА СЕ ЗАВРЪЩА. "Хей, знай... 'някой ден' листът се обръща, но тогава младостта 'само' в спомена се връща!" - Щурците. Про-дължителното време на романа.

Drama Queen

Човек:

    - зрителният медиум, сетиво, довява се пустота, spacious time;

    - слуховият медиум, сетиво, довява се обитание;

    - обонятелният медиум, сетиво, довява се присъствие;

    - вкусовият медиум, сетиво, довява се наситеност;

    - осезателният медиум, сетиво, довява се плът;

    - вътрешният медиум, сетиво, довява се осцилация, "oscillatious"* time.

И ето я евентуално липсата на вътрешен медиум **:

    та че от към, разбира се, "oscillatious" time 

    вътрешната сетивност се отвежда

    при към "weather", нежели "tense";

    т.е. питаш се "как ли да се съобразя с 'прогнозата'".

Perverted tense. Отваря се вътрешното ти сетиво 

    и можеш да се спомогнеш, като оттичаш някого, 

    у когото вътрешното сетиво все наболява.

(Фрагментът ми "Вътрешното сетиво": link.)

----------

* oscillation, усти-лация.

** понеже орална фиксация;

връщаш се все към оралния си стадий,

обсебваш се манипулирайки другите

и се разплакваш от изоставяне уж.

Вътрешното сетиво

Just an oscillation, наболяващо се през Кант, Фихте, Шелинг, Хегел, Маркс, Ницше, за да се оттече у Брентано, ами в oscillation as core. Но сякаш координатното начало се губи. Та дълбочината без вътрешно сетиво е успоредна, да, във включващо "или", че или на дължината, или на ширината, или на височината. 

Т.е. не ги пресича. Координатното начало на дълбочината е, да речем, че, core in oscillation. Пък губи ли се в oscillation as core координатното начало? 

Ко-ординатното начало. (Виж фрагмента ми "Трудна работа: Бездомникът": link.)

Трудна работа: Бездомникът

Близостта към че няма как, искам да се откопча, но не мога, предавам се: 

та нима избавлението в това е близостта, дето има как, нежели под изписаните вежди на нямането как, тоест понеже мога да се откопча, но не искам, 

не се предавам, щом близостта се постави във взаимно противостояние! Сериалът "Landman", Paramount, сезон 2, епизод 2, сцената "Rebecca's Negotiation Style"; ролята е за Kayla Wallace. Ами предприемачът внезапно умира. Държал е напористо юздите. Акционерите веднага се нахвърлят да продадат компанията, 

че има как. Но се явява някакъв, корпоративен уж, да, адвокат, дръзновен. 

Който съумява да представи съдебни перипетии, че няма как, нека сабя покаже. Близко ни е като се продава, близко ни е като се водят съдебни дела. Как се обаче оказа? Продажбата води до перипетии, пък перипетиите водят до продажба... 

И съумява, предлагайки в замяна, че компанията, изплащайки дивиденти, ще може да продължи работа, но работа след, разбира се, редица проучвания, усложнена работа, изписаните вежди на нямането как. И ето че, не щеш ли, акционерите се съгласяват на далечното, приемат да отстъпят, ако компанията незабавно продължи под отчет работата си, не се предават, натискат педала. И тъкмо това е нужното на новия предприемач: успокоени стресово акционери. Нуждата е взаимна. Ех. Акционерите обаче не съзнават себе си, настървени са за към... облекчение. 

Както и предприемачът. Защото кому да се отчитам? С кого да си прегризвам шията? Кой и за какво ще инвестира в мен вместо уж в себе си? А предприемачът инвестира в инвеститор; ех, но кой ще инвестира в уж предприемача? Lzzy Hale (Halestorm), "Hate It When You See Me Cry": "I'm your Rock-n-Roll Joan of Arc, 

the Queen of Broken hearts. I'm here to save the world, but who will save Supergirl? What if I'm weak, and I need you tonight? I hate it, hate it when you see me cry!" 

Мигар ми подобава да го кажа! Подобава на Rebecca току от мое име. И как във фрагмента ми "Четиримерното пространство" (link) се вижда езикът, един много по-аналитичен, формален и компактен език, чрез който, казвайки същото, конкурирам Великия Славой. "Psychoanalysis does not aim at replacing the false, distorted, ciphered self-knowledge with the real one, so that instead of confused symptoms you immediately become aware of what you really are, or want. It aims at getting rid of this very need for self-knowledge, at enabling the patient to act without self-knowledge. The true task of analysis is to open up a void in the midst of our sub-jectivity. We cannot know the other, because the other's identity is cracked, open, con-structed around a void. In the very core of our sub-jectivity there is a void, 

an openness towards future. It is into this void that then alternatives, possible alternatives how to change your identity, are located. A rich life comprises not only what you actually do, or experience, but also all the missed, failed opportunities. I like to go to a great city, and precisely stay in my hotel, and don't go out. People tell me: 

why didn't you simply stay at home? I look through the window: I may have gone there, but I didn't." Slavoj Žižek in "The Žižek Times", YouTube, publ. Jan 27, 2026 (link). Сократовото "зная, че нищо не зная, познай себе си" е ирония на празнотата.

Вижте 5-те минути с Kayla Wallace:

"Hate It When You See Me Cry", видео:

Княгинята на Рока

(Рокът жена няма,

освен собствената Си Църква, 

но Дъщеря има)

Изкуството на емоционалната градация

Четиримерното пространство

Тримерната делима точка се координира по дължина, ширина, височина. 

Т.е. че тримерната неделима точка е проекция от четиримерната, 

която пък се координира и по дълбочина, oscillation as core. Но иде "тук" реч за сферично разпространяващ се лъч. Та сферичното [t] време поглъща времето [x/c] на разпространение, ами от достижението [x] на удължаващ се с бързина [c] на разпространение лъч. Получава се ъгловото време [t - x/c] на въртене. Въртенето е или из от [+] отсам, или из от [-] оттам и е във включващо "или". Че бързината 

[± ω/2] на въртене по ъгловото време на въртене: формира се ъгълът 

[± (ω/2)(t - x/c)] на въртене. И ето го въртенето: e^{±j(ω/2)(t - x/c)}; j² = - 1. Разпространението също е или из от [+] отсам, или из от [-] оттам и е обаче в изключващо "или": +e^{+j(ω/2)(t - x/c)}; +e^{-j(ω/2)(t - x/c)}; -e^{+j(ω/2)(t - x/c)}; -e^{-j(ω/2)(t - x/c)}. Т.нар. спинор (Уравнението на Дирак). Проблемът при спинора е да се оразмери "x", за да се даде точкова мяра в тримерното пространство. Понеже идеята е, 

щото от към тримерната неделима точка да се входи в четиримерното (Дираковата δ-функция, виж фрагмента ми "Symmetry Each Other", link).

СПИНОР (илюстрация):

Symmetry Each Other

"Its own will willeth now the spirit;

his own world winneth the world's outcast"

Friedrich Nietzsche,

"The Three Metamorphoses",

tr. Thomas Common

           Momentum & Inertia. But you encounter in the world yourself, the fermion, 

and (!) then in yourself - the world, the boson. Let's pulse in... 

           Just a core, a fermion → core in oscillation:

               impulse, a moment in space ^;

               energy, a phase in time ^^.

           (Pendulum.) 

           "All electrical engineers are familiar with the IDEA OF a pulse, 

and the δ-function is just a way of EXPRESSING a pulse mathematically." 

- Paul Dirac (1963).*    

               .energy, a phase in space

               ;impulse, a moment in time       

           :boson variables, oscillation as core (!) ← Just an oscillation... 

                                | (-1; Ω < 0)

           (1) sgn(Ω) = |    0; Ω = 0

                                |  +1; Ω > 0, fermion variables, potentialization ← ^ & ^^.

           (2) ∫₀^Ωcos(ωt)dω

= (1/t)∫₀^Ωcos(ωt)d(ωt)

= (1/t)sin(ωt)|₀^Ω

= (1/t)[sin(Ωt) - sin(0t)]

= (1/t)sin(Ωt)

= Ω[1/(Ωt)]sin(Ωt)

= Ωsinc(Ωt).

           (3) Power, f(Ω) = [1/(π/Ω)]∫_-∞/(π/Ω)^+∞/(π/Ω)Ωsinc(Ωt)dt = Ωsgn(Ω) = Ω ≥ 0;

lim_Ω→∞f(Ω)

→ dΩsgn(Ω)/dΩ ≥ Ω, actualization

→ 0 ≤ Ω ≤ 1, no need of renormalization 

→ lim_Ω→∞{[1/(π/Ω)]∫_-∞/(π/Ω)^+∞/(π/Ω)Ωsinc(Ωt)dt}

= [1/(π/1)]∫_-∞/(π/1)^+∞/(π/1)1sinc(1t)dt = 1, integrity, just an oscillation (! as core).

           (4) δ(t) = lim_Ω→∞Ωsinc(Ωt), Dirac δ-function, boson variables.

           Names:

                      "sgn", sign;

                      "cos", cosine;

                      "sin", sine;

                      "sinc", sine cardinal;

                      "lim", limit;

                      "∫", integral;

                      "d", differential;

                      "f", function.  

           "We have boson variables appearing automatically in a THEORY that starts 

with only fermion variables, provided the number of fermion VARIABLES is infinite." 

- Paul Dirac, "Spinors in Hilbert Space".

           (Just an oscillation → "normalization": a time in space & a space in time.)

           ----------

           * Max Jammer, "The Conceptual Development of Quantum Mechanics":

                      Slavoj Žižek;

                      John Nash;

                      Luitzen Brouwer;

                      Franz Brentano.

SINC:

Paul Dirac, Interview by Friedrich Hund (1982):

"Dirac graduated from the University of Bristol 

with a First Class Honours Bachelor of Science 

degree in electrical engineering in 1921...

... the economic climate of the post-war depression 

was such that he was unable to find work as an engineer."

- Wikipedia, "Paul Dirac", Jan 26, 2026 (link).

Мракът и място под слънцето

"The sun no longer rises.

I believe in tragedies.

I believe in desecration"

Immortal, 

"The Sun no Longer Rises"

    

    Че навъртащият се и около "му" (електро-силово), и около "си" (магнито-силово) Електрон: формира "той" Атом, та сетне (1) термо-гравитационно движение (фото-атоми); пък току или Електронът "си" "му" се всмуче в себе си, 

та (2) светлинна интерференция (атомо-фотони), или Електронът се около "му" размине със себе си, та (3) електро-взаимо-разминаване (анти-фото-атоми), 

или Електронът "си" "му" се издвижи спрямо себе си, та (4) електромагнитна сила (зарядо-електрони).

    Поле-мотивация:

(1) по трансценденТНа мотивация, т.е. в трансцендентАЛно поле;

(2) по трансцендентАЛна мотивация, т.е. в трансценденТНо поле;

(3) по иманентна мотивация, т.е. в екзистенциално поле;

(4) по екзистенциална мотивация, т.е. в иманентно поле.

    Мотивация в изсветляване: 

трансценденТНа (1), изгрев;

[иманентна (3), пладне;

екзистенциална (4), залез;] 

трансцендентАЛна (2), времето, където място не можеш да си намериш. Ами синусът е празна работа. Самотата е празна работа. Нека си представиш едно калибрирано струпване на всички колебания. Енергийното импулсиране. Косинус във времето, та върху косинус във времето, та върху косинус във времето... Интегритет през цялостно свиване на колебателния период. Получава се кое? Импулсираната енергия. Безкрайната стрела на прострелващо се в сърцето си време. Славой Жижек (Пол Дирак, Функцията на Дирак). 

    Да, това (Франц Брентано) е псевдонаука, но тя дава научната обосновка да натопиш другия, да се взаимодейства. Джон Наш (Лойцен Брауер).

    "Now the world is still. It's just me spinning out. Feeling numb. And there's no song to sing. I'm fading into black. I make the same mistakes. And I can't change my ways... 

We're all fighters, holding up our lighters, chasing off the monsters, drowning in our sins. With every last breath, try to stop the sunset running with the shadows, darkness always wins." - Lzzy Hale (Halestorm), "Darkness Always Wins".

    Да се взаимодейства от самота. "Какво сторихме, когато освободихме тази земя от веригите на слънцето й? Накъде се движи тя сега? Накъде се движим ние? Далече от всички слънца. Не падаме ли непрекъснато? Назад, настрани, напред, на всички страни? Има ли все още горе и долу? Не блуждаем ли все едно из някакво безкрайно нищо? Не усещаме ли дъха на празното пространство? 

Не стана ли по-студено? Не настъпва ли непрестанно нощ и все по-дълбока нощ? Не трябва ли да се запалят фенерите посред бял ден? Не долита ли до нас нищо от шума на гробокопачите, погребващи Бога?" - Ницше, "Безумният човек", пр. Харитина Костова-Добрева. Великото пладне. "... от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него...", Битие 2:17, пр. 1940. "А змията беше най-хитра...", Битие 3:1, пр. 1940. 

    Immortal, 

    Wacken Open Air' 2007, 

    "The Sun no Longer Rises", 

    видео, великият Olve:

"Ride the Lightning" 1, 2, 3

1. Metallica' 1984, аудио

2. Halestorm (Lzzy Hale)' 2017, аудио

3. Megadeth (Dave Mustaine)' Jan 23, 2026, аудио

Аз съм за Лизи! So badass

Но!

... днес, 23 ян.' 2026, излезе новият албум на Megadeth.

Не харесвам аранжиментите, барабаниста, звука и... песните;

но харесвам вокала и някои хармонии

(сигурен съм, че повечето българи ще предпочетат обратното):

"Another Bad Day", аудио

С две изключения

(въпреки че отношението ми към звука и барабаниста остава):

"I am War", аудио

"The Last Note", аудио

Браво, уа.

Всъщност това е, 

което винаги съм харесвал у Mustaine:

пораженският патос,

онова, което ме разплаква.

Великолепна песен и, уви, прощална

"Each mile, the road has worn me thin;

Each song has got beneath my skin.

The strings and amps still scream and cry;

And I can't outrun the spinning hands of time.

One last night before the silence falls,

One last chord to echo through these walls.

The final curtain falls, a quiet end to it all;

Now it's just memories in my mind.

Just fading lights and names, if I ever play again,

Then let this last note never die.

I burned up my youth almost every night;

Each show became a battle and a fight,

Raised on chaos, fed by the crowd;

The guitar got heavy, time to lay it down."