Асен Василев, Министър на финансите: "Ако не ти дадат касов бон, може да не си плащаш сметката; повишила се е с подобна практика събираемостта в Гърция."
Нечий коментар: "Ефективен начин във всяка сфера е безкешовото плащане;и всъщност се решава проблемът с контрол върху паричните потоци изобщо,
но с технически рискове."
Какво мисля аз? Премереният риск е тъкмо техническият: че рискът на собствената употреба превръща техниката в технология. Проблемът понастоящем у нас е организационният риск, т. е. че у нас понастоящем организацията на живот не отговаря на световната технология (която навлиза). Ние, българите, живеем с технологиите, но не живеем технологично - та не рискуваме технически,
а организационно. Пък организационният риск не може да бъде премерен - той е тарикатски. Колкото в по-тарикатско положение се намираш, смята се, че толкова по-малко рискуваш: ами понеже другото, видиш ли, е Божа работа. Ех, Божата работа, дяволи ни взели, казвам аз, е най-големият проблем: че около теб се избягва проблематизирането. Околност, от която простото емигриране не избавя - не те избавя от самия теб... Как образоването едничко ще ни помогне - ще се научим да умираме ли? Взаимоотношението помежду амплитудите не се определя от "времето", на което се стъпва, а от времето, в което се попада: дигитализация. 5 юли' 2023.
а организационно. Пък организационният риск не може да бъде премерен - той е тарикатски. Колкото в по-тарикатско положение се намираш, смята се, че толкова по-малко рискуваш: ами понеже другото, видиш ли, е Божа работа. Ех, Божата работа, дяволи ни взели, казвам аз, е най-големият проблем: че около теб се избягва проблематизирането. Околност, от която простото емигриране не избавя - не те избавя от самия теб... Как образоването едничко ще ни помогне - ще се научим да умираме ли? Взаимоотношението помежду амплитудите не се определя от "времето", на което се стъпва, а от времето, в което се попада: дигитализация. 5 юли' 2023.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
