На биологическия възглед върху половата идентичност убягва половото хищничество, т. е. че в биологически план човек не би могъл да бъде хищник иначе освен на полова основа. И ето, половите импулси у човек се разглеждат от биологическия възглед върху половата идентичност като сляпо биологични импулси (както например гладът: ала кой в що-годе културна ситуация проявява канибализъм от глад) ... Та как е възможно половото хищничество? Човек се ражда с либидо на утолението. Но при мъжкия пол това е в чист вид, а при женския - надстроено с чувственост... Ами в протежение докъм 10-годишна възраст либидото на утоление при мъжкия пол се средоточва към половите органи, освобождавайки "пространство", което същевременно се запълва с либидо на чувствеността и общението. Пък при женския либидото на общение надстроява на свой ред чувствеността. Какво се получава, когато либидо на (чувствеността и) общението не се развие? Полово хищничество. Мъжкият полов хищник се възбужда полово чрез иззело мястото на чувствеността и половото общение либидо на утолението, вместо или непосредствено, или в хоризонтална връзка с либидото на чувственост и общение. А женският, бидейки неспособен да се разнежва, усеща флирта за отегчителен, опитвайки се да компенсира с цинично вълнение, като все-таки отбива посегателствата.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
