(2) Не-що
(3) Ни-що
Емпиричният характер е ... → умопостигаемият е ...
(1) междувременен | отвъден
(Брентано)
(2)
временен | трансцендентален (Хусерл)
(3)
своевременен | присъщ (Хайдегер)
?
Времесъзнание:
∑k=-∞+∞ Ak limΩ→∞ (1/Ω) ∫0Ω cos(ωt - kπ) dω; Ω = ωmax
(гносеологическа сетивност)
||
∑k=-∞+∞ Ak limΩ→∞
sinc(Ωt - kπ), технология
↓
(1)
ω,
бързина на трептене на
ефирния пласт
t, време | k, пространство | A, амплитуда
Извън принципа на
достатъчното основание:
limT/2→1 Ω = π; Ω = 2π / T → Ak = f(k) → "f(k)", идея
↓
∑k=-∞+∞ f(k) sinc[(t - k)π], природа (∑k1k2)
T/2, полупериод на
трептене на ефирния пласт
(1) това, че отсечката е пространството
помежду две математически точки:
"f(x)" = ∑x=-∞+∞ f(x) sinc[(t - x)π]* (Парадокс на Ръсел)
(2) това, че отсечката е най-късото разстояние
помежду две математически точки:
"f(x)" = f(x), от Кант (Парадокс на Кантор,
"Вътрешното сетиво", душеведство),
но как, ето, е възможно тъкмо времесъзнанието?
(3) присъствие
("Техниката", плътоядство),
но как, ето, е възможна тъкмо гносеологическата сетивност?
Къде живеем? Тарикатлъшкото плътоядство
е постелята за душеведските пиршества
Chrome masters, steel warriors, soul stealers ripping out hearts;
they're Devil dogs: the Hell patrol"
Judas Priest
На човек не му трябва да действа, когато живее от сърце; та (I) действието означава стрес, когато уж надвиваш комфорта, пък всъщност мора да си цивилизован - и (II) означава отсъствие на стрес, когато уж надвиваш мора, пък всъщност комфорта да се тревожиш (забележка: действието няма как да е обвързано със стреса, когато стресът е от преживелица и/ или от психоза). И ето че предвид "I" да заживееш от сърце е щото в днешно време да бъдеш повече или по-малко лидер (т. е. в стресова цивилизованост), а предвид "II" - философ (т. е. в безстресова тревога).
----------
* Особен вид конволюция
9 юли' 2023, Шумен
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link