(свръхреализъм* и сюрреализъм**)
"Je crois en effet qu'il vaut mieux adopter
surréalisme que surnaturalisme"
Apollinaire
Парадоксът на Кантор: ами на самата флуидна гъстота може да се гледа или като на континуум (клас), или като на дисконтинуум (множество), тоест гледа се като на ефир, понеже в собствен наглед не може да се отчете вискозитет (Витгенщайн) - ефирът обаче не е комуникируем иначе освен тъкмо честотно, та ето че всеки диджит в ефир е все пак sinus cardinalis (Фреге): Парадоксът на Ръсел (продоволствието, което проговаря).
Виж статията на Pierre Wagner (2010)
"The Linguistic Turn and Other Misconceptions about Analytic Philosophy" (link).
----------
* Синтетичен априоризъм (аналитичен апостериоризъм), Кант. Езикът като сказка. Лидиране в приказ. Деструкция. Морфологичен сбор. Можеш да разиграеш шахматна партия, не
можеш шахматна партия да напишеш. Ударението е върху сказуемо. И ето точкова приемственост, времето е факторът.
** Аналитичен априоризъм (синтетичен апостериоризъм). Езикът като текст. Лидиране в контекст. Деконструкция. Синтактичен разбор. Можеш да се впишеш в затворническа дилема, не можеш в затворническа дилема да играеш. Ударението е върху подлог. И ето точкова локализация, времето е фундаментът.
Ами провижда се в точкова локализация и че не може в точкова приемственост да се провижда точкова локализация - светогледът в точкова приемственост рикошира: рикошира гърбом о континуум. Тоест това провиждам най-вече.
И не че абсолютният връх е безспорен - а бездната, която се вижда чрез него... Та това е, което разбирам, че са разбрали за себе си сред широкия свят.
Примерът: Че сякаш борбата против мафията трябва да се води във висшите селения на властта... О, ами проблемът днес у нас е обратен на проблематичното, а именно, че "you got to roll with the punches, and get to what's real: can't you see me standing here?
I got my back against the record machine" (Van Halen, "Jump") ... Законодателната власт е контекстът, в който Изпълнителната лидира - та за безостатъчност ("прозрачност") Съдебната трябва да бъде санкцията ("текстът"): пък прагът закъм текст е нелидираната (чрез Главен прокурор) регулация ("сказка"); но входната легитимация все пак е ниският бюджетен дефицит... Самото възникване (проникване) у нас на "мафия" е легитимно: което би легитимирало в негация всеки позитив. Законодателството сега наистина току се оказва текст, в чийто правосъден контекст правителството държи юздите си. 18 юни' 2023, България. Време е. Тоталитаризмът, Голямата сказка, падна у нас преди повече от 33 г.
Човешкият ген: деца и бъдеще. "Eurer Kinder Land sollt ihr lieben" (Nietzsche, "Von alten und neuen Tafeln", 12). Половото у човек не може да бъде идеология (не може да бъде точкова приемственост), но трябва да бъде светоглед: ами понеже децата са щекотливият въпрос относно бъдещето ни, но половото е щекотливият въпрос относно децата ни (точкова локализация). Пък ето "бъдещето на децата ни" - провижда се то идеологически; а децата на бъдещето ни - провиждат се светогледно. Та "джендър-идеология" се нарича половият филтър върху децата на бъдещето ни, за да минава половият филтър в "бъдещето на децата ни" за светоглед: защото продоволствието, видиш ли, не трябва да проговаря. Но gender (човешкият "ген") - то е тъкмо че не може в точкова приемственост (sex, "пресек") да се провижда точкова локализация (pole, пол) - светогледът в точкова приемственост рикошира: рикошира гърбом о континуум.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
