Значението на стационарния бюджет е макроикономическата рамка; получава се макроикономическа система (тоталитаризъм), щом финансовата система се срасне с макроикономическата рамка. И ето че съдържанието на макроикономическата система е макроикономическата благословия. Макроикономическата система се разпада, когато макроикономическата благословия или се прекрати, или се заблати. Формират се в заблатяването два полюса: тоест бюджетен полюс, около който гравитира хранилка, и финансистка скупщина, около която гравитира далавера; хранилката и далаверата са в основата си тарикатлъшко взаимодействие, което се разбива през единия от двата полюса, та се довежда финансова система в макроикономическа рамка, за да се подбуди микроикономическа инициатива. Но финансистката скупщина не е уязвима иначе освен - както в Румъния - репресивно. И кой у нас би го сторил? Никой. Начинът у нас е през бюджетния полюс... Ами паричният съвет е съприкосновението ни с макроикономическата рамка на ЕС; необходим ни е (по стандарт на ЕС) 3% бюджетен дефицит (съпровождан от конституционна реформа против корупцията), за да ни допуснат до макроикономическата рамка (в Шенген и Еврозоната) и секне хранилката. Това е, с което настоящият ни финансов министър Асен Василев, фактическият министър-председател, се е нагърбил... Румъния е с 8-9% бюджетен дефицит, пък доста ни изпреварва в икономиката, каза днес в Народното събрание Румен Гечев: без обаче да спомене, че се дължи на микроикономическата инициатива, при която Румъния може да си позволи по-висок бюджетен дефицит (за социални плащания). 8 юни' 2023.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
